СЕЛИМКА

web | Сън или надмощие

По цъфнала пътека слиза
и даже злаковете не докосва.
И по магичните си стъпки води
сюжета на легендата си:
четирите омайни крави
и мечешкото керванджийско куче.

Забола хурка,
тегли, тегли нишка
от русата къделя на небето
и слънцето като кълбо търкаля,
а паметта й пъргаво изплита
камари прежда, шарки, шарки, весели пространства...

По залез върху камък сяда.
Следи шосето - намотаната му прежда,
накъсана по гънките на дефилето.
Коли маркират пухкавия здрач:
червените им светлинки игли проточват,
бодат очите й. Жуми и мисли
(уж мисли, а пък пита):
- Къде сте хукнали бре? Нямате ли стока?
Кой ви храни?

Усмивка мислите й удължават.
Небивалици й са мислите.
Все същото вретено ги навива
из паша, по пътека, върху камък:

- А раклите къде сте дянали?
Нишан от овче кокалче
под третия кенар лежи ли?

Светът сигнализира своя бяг,
а тя в невероятното се губи.
Играе си на юда и змеица,
преде небе или плете ливади.
             И чака тоя свят -
                  да го поучи...

© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004