Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОВЧАРСКИТЕ КУЧЕТА
web | Сън или
надмощие
Все още стъпките ми дращят сипея,
а зад превала чувам как дъхът им
сече и настървено хапе въздуха...
И някакво иглисто-електрическо
трептение по билото отеква...
И от очи, от козина и зъби
е радостта им! Зверският им усет
към близост, към участие се врязва
спонтанно в паметта ми като вятър,
като изригващ блясък... Как се хвърлят!
Предавам се! Предавам на духа си,
на тялото си форма, за да мога
да удържа гърмящото им щастие
на Вярност.
(А съвършено трезво е това
стремление, когато се замислиш...)
И по дивеещия и нахапан въздух
отеква нараненият ми спомен
за излинелите приятелства с изчезнал
дъх, блясък, вятър... Боже, Боже мой!
Дори в светкавиците на ума
все още се долавя болка...
Но да тръгнем!
И ведро, и настръхнало от козина,
очи и зъби билото потегля...
© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004
|