МАРСИЛИЯ

web | Сън или надмощие

И неспасяемо стърчи отвесът
на къщите по хълма. Боже мой!
И уличките шеметно издигат
пожарникарски стълби. И във всичко
трепти една мъждиво-древна охра!
Марсилия е зрелище! Гъмжи
премрежен посивелият й въздух
от гларуси и гълъби. И виждаш
едно парцалено небе, което
между мансардите се свечерява...
А в булевардите е ярък август!
Сияе над един тържествен купол
картинно-плаващата хегемонност
на френския републикански флаг...
И ъгловият морски булевард
с изгрели патинирани фасади,
с прозорци с дъгоцветен блясък, с вид
на стар аристократ със астма - бърза
в пружините на времето... Морето
вклинява остро в градските проспекти
апокалипсиса на корабите. Пръска
със шепи чайки като морска сол...
И във стремглав диагонал оттук,
върху съдбовния отвес на къщите,
на някакво релефно възвишение
от потъмнял, обрасъл в мъх варовик,
блести като скулптирана от захар
поредната самотна Notre Dame...

© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004