КОНЕ НА ХРЕБЕТА

web | Сън или надмощие

Как ме пронизваш, роден полъх! По-висок
от древната поезия... И търся думи,
с които да съставя тоя порив,
трошлив като че ли, звънящ от синьо,
необозрим, но видим - на небето.
Пленително и съразмерно е това
единодействие и тук, и в мисълта -
с отделни, влажни кончета,
пропити от звънци, димящи, леки
във въздуха като кипяща сода.
Задържат погледа на стръмнината,
оформят я подробно, сякаш няма
пред нея и зад нея нищо друго.
А само тоя хребет със коне,
трептящи от инстинкти и от форми,
от бляскави очи и състояния.
И как се гонят радостно, прохладно
избликналите мириси на пашата
и осеняват зрението с редки,
скокливи стръкчета с пенлив и малък цвят,
че забелязваш светкането на рекичка -
да, шурти, възкликва също...
                                                  Стройна, вечна
и съвършена същност на земя
със скитащи коне по върховете!

© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004