Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕДИН ЖИВОТ
web | Сън или
надмощие
За свои неща ми говори бабичката,
за важни неща,
които битието й до дъно осветяват.
Не може тя без обич и без грижи да остави
овцете, пилетата и голямата ливада.
Един вълшебен диалект поставя знаци
върху животните и сечивата.
А слънцето с лъчисти таралежи
в дърветата тършува...
И пак трънаци, гюл и шипки,
и трепетното време на ливадите
в прозявката на старата, която помни
безбрежността от време...
Напрегнато жуми,
над своите знания се кръсти
и пак се връща към растенията, сечивата...
Нагледен е животът й и бодър,
и него поменува бабичката.
В безбройни джобчета и пазви скътва семената
на своите разковничета и усмивки.
И планината разточително издига
цвета на нейния живот - висок, природен!
© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004
|