ДЕЛФИ

web | Сън или надмощие

На Ани Илков

Акустиката му сега е тъй охраставяла,
че няма никакви надежди да ни омагьоса.
И дитирамбите на разточителни треви,
с една пътека боса
между скалистите руини са единствената му възхвала.

Единственото му величие е този скален шемет
и стръмният диагонал към езерната локва на морето,
която в дъното на пропастта едва прозира. Ето,
по рафтовете на деня
делфийската хероика, зазидана от тръни, дреме.

И нишки аромат от дълголетните дървета
навяват целомъдрие, шептят като часовник,
от който никнат трепети на угризения отровни
и насърчават алуминия разискрен на небето.

А! Ето камъка на Пития (неукротимата пророчица),
която прекрояваше съдби и предизвикваше съдбата.
Ала къде е тя? Гъмжи заплетено едно ръждиво лято.
И някъде из въздуха пробягва черна точица...

И Делфи е един неизтощим сезон на разхищението, фатум,
из който - тлеещи -
вековните условности на жмичка си играят...
"Играта е най-прелестната същност на живота", писа Платон
и нямам основание да го опровергая.

© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004