ПРИРОДАТА В НОВОТО ИЗКУСТВО

Иван Перфанов

web | Култура и критика. Ч. I

Вечното противоречие: натурализъм-стил, загнездило се дълбоко в мисъл и художествено творчество на последните столетия, изпъкна особено ярко в последно време, настоявайки решително за окончателно разрешаване. Човешкият дух тласна огромна вълна о брега на нашето време, донесе много ново, непознато, чудато - черупки от миди и корали, камъни и бисери, зави буен вихър, затъмни и просветли хоризонта, но многото онези, които бяха свикнали да гледат света с очите на едно минало, не можаха да видят, а още по-малко да разберат дълбокия смисъл на всичко това. Те бяха затворени в своите неоспорими вечни истини, зад тях бе два пъти превъртян ключът на една завършена метафизика. И когато новото поиска да заяви своите права, те с жалко презрение, с тъпа самоувереност му захвърлиха тези свои абсолютни истини.

Натурализъм и стил - не е ли ясно, че това са двата полюса, между които вечно ще се движи художественото творчество? Какво по-просто от това, да се забележи в тях двойствения лик на света: Божество и Земя, дух и материя? Пътят на мировото изкуство е белязан между тях: и символизъм и реализъм ще се преплитат във вечна игра, изпъкващи ту единия, ту другия във времето.

Тъй говори мъдростта на една култура, имаща претенциите да е обхванала вселена и време в своите земни, смъртни прегръдки. Тъй говори една душа, създала своя мир и потънала тъй дълбоко в него, че единствена смъртта може да я изтръгне из бездната на себеизчерпване, себепогубване.

А "новите", които не можаха, освен твърде смътно, да се изкажат, които не познаваха себе си дори, борещи се със и за своето съществувание - тези "нови" знаеха само едно: да излеят, да изживеят своето "аз".

И въздигна се духовното в изкуството, защото "аз" беше чист. И достигна се до Космоса, защото духовният принцип е безкраен, защото творчество е създаване от "нищото".

Отрекоха природата.

През дългия път на постепенно пренебрегване, изоставяне, отхвърляне на обекта, дойдоха до същността на субекта - абстрактно изкуство. Хаос. Космос. "Експресионизмът е един вид оптическа контрапунктика, тъй като той опитва да съгради абстрактно от цветове и форми едно художествено произведение" (Марцински, Методата на експресионизма).

Двойствеността на света е преодолима: духът е всичко.

Оттук начева градивната работа. Прелом. "Аз", могъщата стихия, разрушител с раждането си, цял мир пипа сега всред тъмнината на хаоса, гърчи се всред неудържимостта на космоса - за да намери своите форми.

И началото на опознаване себе си и света се отбелязва с една нова мистика. "Мистиката е основа и първоначало на човешката духовност" (Екарт фон Сюдо, Немската експресионистическа култура и живопис). Тя ни кара да виждаме в примитивното - живота на дивака и играта на детето - естеството. Тя ни кара да виждаме в тях - нас, Божеството: съгласуване на инстинкт и дух. Създаване на метафизика. "Всичко, етически и художествено значително, което роди експресионизма, е съзнателен или несъзнателен мост към метафизичното" (Хаузенщайн, Върху експресионизма в живописта).

Ето, съгражда се нов мир. И той търси своите форми. Той ги създава. "Така формиранията на природата под буйната воля за израз на художника стават като мек восък, който той мачка според силите си" (Ландбергер, Импресионизъм и експресионизъм).

Създава се - нова природа.

Нова природа? Нима има природа и природа? Със злорада усмивка на уста идат хората с очите на миналото и ни сочат: аха, инстинкт, кръв и природа!

Как, нима светът на чистия дух, светът на абсолютното изкуство може да потъне в пазвите на черната земя? Нима Божеството отново ще начене с куклата-човек играта си на грехопадение, разпъване, второ пришествие?

- Напразно е злорадата, напразно е стремежът ви за разбиране на новия дух, хора на миналото: вашите очи са непоправими, те вечно ще гледат назад.

Новият дух, израснал из космоса, първобитието, твори себе си, създава своя образ, чертае формите си. И новият дух създава "своята" природа, защото природата е духовен феномен. "Природата, като духовна действителност или феномен, става проблема за мисълта на художника и с това една за наблюдателя вечно отново за извоюване придобивка" (Фриц Бургер, Въведение в модерното изкуство).

Натурализъм - що е натурализъм? Защо не го срещаме в периода на стихийно зараждане на една култура? Защо разцветът на никоя култура до днес не го е отбелязал като своя рожба?

Натурализъм - дете на умираща душа. Трябва Бог и Човек да са умрели, за да може природата, материята, да възтържествува. Трябва всяка единност на душата да е изчезнала, за да дойде смъртно-болезненото разцепление на духа и материята.

Изкуството е продукт на душата. И в натурализма все още се отразява душата. Но това са последните предсмъртни трептения. Там се носи вече тържеството на материята, на смъртта. Мъртвата форма, формата на един някогашен живот, надделява. Нов живот не твори.

Бог, Човек, Природа - не са вече едно. Светът се разкъсва, разпръсва се на атоми. Човекът потъва в хаоса.

За да се роди новият човек, творец на нов мир.

© Иван Перфанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2002
Култура и критика. Ч. I: Културни зигзаги. Съст., предг. и ред. Албена Вачева, LiterNet, 2002.

Други публикации:
Златорог, 1923, кн. 5.