Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАВРЪЩАНЕ
web
И все пак някой ден
ще се намери пътят.
Търкалящи се тръни,
листа окаменели
ще окопитят паметта
и ще прескочим хребета.
Оставят ли се стълбите на гущери,
предават ли се ъглите на паяци?
По мириса на дюли
до портата ще стигнем,
разбита от безпътие
и от безумие.
© Илиана Илиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2006, № 3 (76)
|