ЗАГУБА

web

Загубих много стихове по пътя си
И много, много думи разпилях.
От всеки кръстопът поемах кръста си,
но въпреки това не ме е страх.

Изгубих хора и боля неистово.
От удари превърнах се в луна,
но никога не станах атеистка,
а в кратерa наливах светлина.

Изгубих покрив, а намерих крепост
и вместо ключа - себе си открих
в очите на една любяща ревност.
А миналото? - всичко му простих.

Сега препускам и държа юздите,
като че ли за първи път ги стискам.
Не искам вече да пилея дните.
С тях вятъра да напоя не искам.