Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРЪГВАМ

I.

Тръгвам си многократно в този живот.
Там, където започва белият дроб,
се изстърга от вдишване
преди път.
Душата ми се превърна в дълга река
със заоблени прагове,
по които течението набъбва,
дълбае
и лумва
в нищото.

Няма по бреговете очакване.
Бързат бързеите и не се връщат никога.
И дъхът издишан е въздух.
Остават праговете
на реките
и къщите.

II.

Тръгвам си като в пантомима.
Вървя, а само имитирам.
Една доловима привързаност
ме преобръща като мида
на пясъка.
Изхвърля ме на тласъци.
Съгласна съм.
Празна съм
Наполовина.
Но какво да направя
щом под мен постоянно
се мести дъното.
Не мога да го премина.
Нататък, навън.
Нанякъде.

III.

Тръгвам си, повтарям.
Но не помръдвам.
Вкоренявам се.
Тия бързеи носят и тиня
от ерозията на билото
и я набиват все по-дълбоко
в нозете ми.

Превърнах се на върба,
която колкото по-остарява
по-жилава става. Размножават се
клоните и тъгата на листите.
Прекланям се. Скланям се. Висна.
Въобразявам си, че това ме унищожава.
Очертава се кръг,
който няма
край и начало.

IV.

Тръгвам си многократно.
Вземам пътния лист и молив за из път.
Нека бързат бързеите.
Да се дълбаят праговете.
Върбата нека изтича дълго
надолу по реката.
И да се бори с ерозията,
влачеща планината.
Там някъде ще се спра.
И ще разтворя книга
срещу течението
за да си уловя всичко,
което си тръгваше,
но все пак ми остана.

 

 

© Илиана Илиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.01.2003, № 1 (38)