ПОКЛОНЕНИЕ НА ВИШНИТЕ В ТОКИО

web

Тази пролет цъфналите вишни
теглят дългия си път на изток -
може би сами да помиришат
слънчевата столица на диска,
вперил поглед в земната тревога,
на кората в раните дълбоки
и в цунами, дето се домогва
до страха - от четири посоки.
Тази пролет улицата близка
смисля всички улици далечни,
а дъждът по грижата се плиска
и нарежда - няма нищо вечно.
Сякаш че световните езици
са родени в люлчица от лава,
и сега - частица до частица,
сламката държат - да не отплават.
Първи път ще моля не небето,
а земицата неукротима,
тя дано от нас не се отметне -
и след тази пролет да ни има.