|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАЛАМАРКА
web
Аз съм онази,
която посреща Джулай Морнинг
върху разширените вени на нивата.
Аз съм кърлежът, който изпива изгрева
от гладкия врат на хоризонта.
След миг ще се впрегна в жилите,
за да ожъна тежките класове за зимата.
Но докато по челото ми избива
росата на изкласилата вяра,
нагазвам до пояс в морето,
разоравам кръгове в солената вода
с ръце по-твърди от ядката на земята.
Чувам полета на чучулигите,
както се слуша мълчанието на рибите.
Докато музиката се къса на брега
и пясъците вдигат революции
под ритниците на стълпотворението,
вълните пропадат
в дълбокото гърло
на границите.
© Илиана Илиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.10.2014, № 10 (179)
|