ОСМИСЛЯНЕ НА ЛЯТОТО

web

Лових светулки в шепите на детството.
В прегръдката ми гаснеха след миг.
А аз си мислех - светлината лесна е!
И щом я хванех, губех дъх и вик.

И ставах малка, плаха победителка
на краткото сияние в нощта.
На заранта светулките ме питаха:
- Защо заробваш светещи неща?

Тогава нямах вяра на въпросите,
чиито отговори са съвсем далеч -
ръцете ми се учеха да носят.
Не знаеха какво е светла сеч.

Настава есен. Вече не посягам
на никоя свободна светлинка.
Натрупах жътви в светлината блага
и не ловя светулки ей така.