Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОГЛЕДАЛОТО
web
Дори не знам защо ми е?
Най-често е изпълнено с отсъствие.
Кристалната му самота ме изяснява.
Не мога никога да вляза два пъти
една и съща в него.
Подобни отражения пробягват по реката.
Но в нея мога да съм
гъдел на дърво,
гласът на камъка,
гмурец със рибка на челото
или
незнаен кратер на Луната,
облак в облака
и слънчево петно.
© Илиана Илиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.10.2014, № 10 (179)
|