|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Аз съм глината, която е всичко
наоколо.
Набери тръстика в реката
и с нея сплети ме.
Ще бъда домът ти завинаги.
Докато Ефрат не се огъне
и междуречието не премине
в мълчание на буренясал хълм.
Тогава си тръгни,
а щом реката отново ти даде тръстика
пак мен вземи.
юли, 2003
© Илиана Илиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.02.2004, № 02 (51)
|