Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИГЛИКИ
web
Тих дъждец над мен се рони,
няма локвици дори.
Пият влага млади клони,
жажда в корени гори.
Трепкат шарени иглики
зад огради и пред тях.
Те отвсякъде ме викат
с гъдел, блясък, мирис, смях.
Те в земята - аз край нея,
но сме под едно ведро.
И се къпем и се смеем,
и живеем за добро.
© Илиана Илиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.10.2019, № 10 (239)
Други публикации:
Илиана Илиева. Омара. София: Фараго, 2018.
|