ЗА ПОЕТИЧЕСКОТО НАЧАЛО НА ЕДНА КРАТКА ПРОЗА ИЛИ НАКРАТКО ЗА ХАЙБУН

Илиана Илиева

web

Малцина знаят, че великият реформатор на японската поезия Мацуо Башьо е създател и на един от най-интересните прозаически жанрове - "хайбун" ("проза-"хайкай" - "хайкай-но бунсьо", "хайкай-но бун").

Това е литературно явление, което разширява рамките на поетическата форма при максимално запазаване на лирическите похвати и което разпростира поетическата изразност върху прозата. В хайбун често се срещат граматически форми, характерни за "хокку"¹, понеже се поощрява не логичността и яснотата, а тайнствеността на смисъла и богатството на подтекстовете и асоциациите.

"Хайбун" обединява в едно цяло свойствата на поезията и прозата. Не случайно много съвременни изследователи съпоставят прозата-"хайбун" с европейските стихотворения в проза. Бидейки формално проза, "хайбун" притежава всички свойства на поезията "хайкай" - лаконичност и простота на езика, богатство на литературните подтекстове.

След Башьо поетите съзнателно започват да пишат в проза-"хайбун" и този стил става самостоятелен жанр, чрез който напълно се изразява творческата индивидуалност на поета.

Прозата-"хайбун" е ярък пример за съединяване на две културни традиции - китайската и японската.

Китайските корени водят към прозата-"гувен" ("проза в древен стил"), възникнала в танската епоха и формирала се в епохата Сун. Към прозата-"гувен" принадлежат по правило кратки, разнообразни по съдържание безфабулни произведения.

В "хайбун" широко се използват и похватите на японската поезия "вака": думи-връзки ("какекотоба"), асоциативни думи ("енго"), а също и "хонкадори" ("следване на основната песен").

Един от основните признаци на "хайбун" е непременното присъствие на духа "хай" ("хайи"). Под духа "хай" често се подразбира известна хумористичност, ироничност в подхода към обекта на изобразяването, характерни за поезията "хайкай" и в противовес с изискаността на класическата "вака".

Башьо разбира "хайи" като свобода на творческата проява, освобождаване от създадените чрез поезията "вака" представи за "висше" и "низше", като излизане от рамките на ценностната система, изкована от класическата поезия: всичко, което ни обкръжава, е достойно да има поетическо отражение. Ако поетът има висши духовни стремления, всичко, което той дири с поглед и превръща в предмет на поезията си, дори и най-нищожното нещо, се изпълва с висш смисъл.

Самият Башьо не оставя почти никакви указания как трябва да се пише "хайбун" и в какво е същината на този вид проза, макар че в последните години от живота си той доста разсъждава върху това. От малкото запазено най-важно е разсъждението му за "хайбун", записано от Кьора:

"Учителят каза: "Ако погледнем към съществуващата в света проза-"хайкай" ("хайкай-но бунсьо"), виждаме, че едни се опитват да смекчат китайската проза ("канбун") с японски знаци, други, обратно - в японската проза ("вака-но бунсьо") вкарват китайски знаци, думи, измисици, преплетени неловко, а някои, възнамерявайки да изразят човешки чувства, ровят навред, опитвайки се да изровят и най-малкото забележително нещо в нашия свят и започват да приличат в крайната си вулгарност на Сайкаку². Що се отнася до прозата на моите ученици, то те са длъжни след като определят замисъла си, да излагат мислите си свързано и плавно, дори и да използват китайски знаци, а що се отнася до съдържанието - даже когато се докосват до най-баналното и нищожното, следва да го изобразяват с трогателно изящество".

Сред известните произведения на Башьо в стил "хайбун" са дневниците му. Той преписва някои от фрагментите многократно, докато постигне максимална изразителност на форма и съдържание. Неговото "хайку в проза" изглежда като неголяма скица, в която понякога тристишието играе ролята на съединяващ детайл. Ето един пример от дневника му "Записки от Призрачната Обител":

Похвала на Унтику

"Монахът Унтику от столицата нарисувал някакъв почетен наставник - едва ли не себе си? - седящ с гръб към нас, и казал: "Надпиши тази картина". По онова време той бе прехвърлил шестдесет, а аз наближавах петдесетте. Нашият живот е сън, и така той изобразил себе си като спящ. Да подпишеш и надпишеш - е нещо като нощно бълнуване...

Обърни се!
Та нали и моята унила есен
върви към края си..."

БЕЛЕЖКИ

1. "Хокку" - тристишие, което се отделя като самостоятелен жанр, известен в съвременността като "хайку"; в средновековието е "начална строфа" в изкуството на "нанизаните строфи" - "ренга", при което няколко поети, формално казано, градят общо произведение, с редуване на тристишия и двустишия по сричкова схема "5+7+5" за тристишие и "7+7" за двустишие. [обратно]

2. Ихара Сайкаку - световно известен японски писател от XVII век, майстор на кратката новела, пресъздава пъстрия и шумен свят на средновековния град, с неговите възходи и падения. Днес го сравняват с великите западни хуманисти - Бокачо, Сервантес, Рабле. [обратно]

© Илиана Илиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.03.2006, № 3 (76)