ДОБРАТА АРИАДНА

web

Зашивам подгъва на твоя панталон.
Ти спиш. В ръцете ми е
утрешният ден.
Промушва се през иглено ухо,
с конечна нежност,
с късаща любов.
Резците ми накрая слагат край
върху конеца вече окъсял.
По късна доба аз заточвам нов
на устните си,
а той, изтънял
в ухото нощно гладко се проточва
и като жица в ноктите на птица
провисва мисъл,
че не си до мен.
Пред мен си -
в следващия ден.