ЧАРКЪТ

web

Ой, ти, дошло от нищото,
подритвам те и си ритам акъла.
Ти си ми съзнанието за незнание,
моята утринна амнезия,
паметта за падналия без бой,
паметник на незнайния войн,
зъбчатка от Чикагото на Алеко,
манията на Плюшкин с жива душа.
Бъди след мен за онзи,
който ще те повика правилно.