Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СОЛЕНА ПРИКАЗКА

Илия Деведжиев

В един кротък следобед с дъх на крокан две кресливи ноти изскочиха от носа на дремещия в креслото Татко, кривнаха край масата и важно-влажно заключиха Солницата с ключ сол. После заминаха на солфеж и забравиха да се върнат.

Солницата обичаше да соли соло и за това не се надяваше на солидарност нито от Мелничката за Черен Пипер, нито от Захарницата, а за Оцетницата и Оливерницата да не говорим! Щом дойдеше време за вечеря, те спокойно щяха да изпълнят задълженията си, без въобще да ги е грижа за това, че Солницата е заключена с ключ сол от някакви си палави ноти и не може да изръси нито зрънце сол.

- Трябва да уловя звук със същия тон и да се отключа! - трескаво си мислеше Солницата. - Или да хвана солариума...

Да, една слънчева баня можеше да направи ключалката на нотите толкова крехка, че две три тръсвания лесно да я счупят, но беше два без пет и слънцето вече грееше в другия прозорец.

На всичкото отгоре Татко се събуди. Издуха носа си и затвори останалите сънливи ноти в салфетка на безгрижни оранжеви цветя и замина на работа. Трагедия! На печката тихо вреше вечерята без прашинка сол. А за солта, ако искате да знаете, са се водили войни! Дори семейни! Всяка Майка знае, че една безсолна манджа може да й излезе солено!

- Солени Боже! - молеше се Солницата. - Изпрати ми една единствена нотичка!

Но в кухнята цареше необичайна тишина. Солницата усети, че от притеснение ще се изпоти отвътре, но си стегна капачката - само вътрешна влага й липсваше сега - запушена солница с влажна сол - представяте ли си!?

- Влезте ми в положението, изсвирете нота две! - молеше се безгласно Солницата, но Канарчето спеше, пъхнало глава под крилото си, Радиото мълчеше, все едно си е глътвало батериите, колите като никога минаваха под прозореца без нито веднъж да надуят клаксона, а всички аларми сякаш нарочно бяха изключени. Не звънваше ни телефон, ни мобифон, никой не си подсвиркваше... и нито нотичка не се вясваше наоколо, та да врътне обратно проклетия ключ сол! Само Часовникът на стената безучастно потракваше и придърпваше към кухнята времето за вечеря.

Необичайната кухненска тишина бавно се превръщаше в обичайна и Солницата съвсем се отчая.

И точно тогава на Мама случайно й се припи чай, а не кафе! Тя влезе в кухнята и сложи Малкия Пеещ Чайник на най-малкия котлон с червената точка.

- Ча-кай! Ча-кай! - отчетливо зачатка Часовникът и Солницата затаи дъх... Но Мама сякаш не го чуваше! Тя вдигна капака на задрямалата Тенджера, взе дървената лъжица, гребна, духна, опита, намръщи се и взе заключената Солница.

Край! Срам и позор! Толкова години вярна служба без нито едно запушване и овлажняване на солта, а сега...

Мама наведе Солницата над Тендежерата и тръсна... Ах!

И в този миг от чучура на Пеещия Чайник се понесе весел чист тон, направи закачлив пирует над печката и небрежно врътна ключ сол в дупките на солницата!

- Сол-сол-сол! - понесоха се над Тенджерата малките бели кристали. Честта на солницата беше спасена!

- Йе-йе-йе! - танцуваше тя в ръката на Мама и въпреки че беше с главата надолу, крещеше на всички в кухнята: - Хей, разбрахте ли? Музиката е солта на живота!

 

 

© Илия Деведжиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2002, № 1 (26)

Текстът е излъчван по радио "Темпо", Русе.