ПОРУГАНИЕТО

web | Смяна на нощната стража

Ограбиха го,

него,

Юродивия,

ограбиха!

Децата го ограбиха -
като детенце плака.
Чух как дрънчат по плочите оковите му праведни
и под юмручетата закънтя желязната му шапка.

Защо трептят окървавени птиците из въздуха,
защо гърди разбиват в зидовете с писък?
Говорят,
по лика на Богородица потекли черни сълзи,
пот кървава на три пъти обляла образите на Спасителя.
Защо народът се събира често-често без причина,
защо мълчат,
шушукат,
водят скришом търговия,
защо пожарищата зачестиха,
хората проклинат,
изхвърля често трупове реката, войниците безчинстват,
сгъстен се спуска вятърът, разказват,
че едно дете отнесъл,
пиянствуват,
дори с момчета блудстват по бордеите.
Дъжд, рекъл слепият,
ще се изсипе дъжд от кръв и пепел,
покайте се,
немилостивата тръба ще гръмне ненадейно.

На малкия живот да се прощава много нещо има,
ако не се прости на тоя свят -
ще се прости на оня.
Делата на големите ни плашат,
големите дела са непростими.
Не ги разбираме,
неясни са,
макар да ги разискваме обстойно.
Да, ние преживяваме, в живуркането запокитени,
каквото дойде, срещаме -
добро ли, зло ли е.
И подлостите ни са малки, малки са и добрините ни,
дори да прегрешим -
грешим от глупост и неволя.
Ала големият не бива да греши,
не бива,
щом нему сме оставили съдбата си.
Така е.
Та пред кого ли може от сърце да си поплаче Юродивия?
И да го види,
кой на царя ще му вярва, че ридае?

На тях сме се оставили - това ни е утехата.
Минава нашето,
ще минем между капките,
но тяхното -

остава.

Аз бях един от тия момчурляци, дето взеха
паричката на Юродивия
тогава.

© Георги Рупчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2004
Георги Рупчев. Смяна на нощната стража. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Рупчев. Смяна на нощната стража. Пловдив, 1986.