* * *

web | Смяна на нощната стража

Небе -
като натрапчива идея.
Поле -
предразполагащо към изповед.
Да коленичиш и говориш.
После да си идеш.
И богомолците след тебе да излизат.

И всичко пак обикновено е и близко,
и слънцето отгоре ни разпасва пояс,
тълпицата се разотива в жегата и не остава никой
със дядо боже да седи над вечните покои.

Отишъл си -
бог да прости греховете му,
а и нам да е просто с по чашка ракия,
по-голям е животът от нас и от всичко, додето сме живи,
и мъжете мълчат, и до дъно смъртта ще изпият,
и така ще си идат,
все така мълчаливи.

Как скимтяха жените, с пръсти драха пръстта,
как нареждаха, виха,
а пък ето ги - стихнали.
И какво да им кажеш, когато не вярваш,
и какво ще им казваш, когато не е и за вярване.
Впивай нокти в небето,
в небето,
тука животът не стига,
впивай нокти в небето, там горе
олеква товара ни.

Впиваш нокти в небето, а то се разделя и с мъка
свързва двата края на тишината безкрайна,
край няма от нея.
По-голям е животът от нас и от всичко, от живи и мъртви,
впивай нокти в небето, в небето,
в небето -

небе -

натрапчива идея.

© Георги Рупчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2004
Георги Рупчев. Смяна на нощната стража. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Рупчев. Смяна на нощната стража. Пловдив, 1986.