НЕИЗВЪРВЯНО РАЗКАЯНИЕ (откъси)

web

В прозореца ми рукнал облак.
Душа на грешник.

* * *

Раните си лижа,

невидими за другите.
Избодоха душата ми.

* * *

Прераждане е прошката.
Обичам го. Очаквам я.
Обречена.

* * *

Пътечката неизвървяно разкаяние.
Ще я открия на път към чудото.

* * *

Защо над мен прокоба тегне?
Най-светла ли в тълпата бях?

* * *

Чернеят точките
на доживотното възмездие.
Обожавам невъзвратимата си
                                         белота.

* * *

Не е възможно да умира сега,
когато всичко в мене пее.

* * *

Живот под слънцето крещящо
                                    ме изпълва.
Със приглушена сянка на смъртта.
Какво единство. Без борба.

* * *

В предчувствие за смърт
не помня повода за раждане.

* * *

Борбата е безсмислена.
Рикошет на дявола е
жаждата ми за живот.

* * *

Да бях възкръсналия Лазар...
О, Господи, молбата чуй.
Не вярвай на страхливите ми
                                    обещания.

* * *

Отвъдното.
Не ме е страх от него.
Раздялата ме плаши.

* * *

Достойна смърт,
не ме забравяй.

© Генка Петрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Генка Петрова. Внезапни думи. София, 2000.