Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЛАД
web
"Не сме народ, не сме народ, а мърша"
П.
Р. Славейков
Сълзят витрините.
По-малодушни
от желанието ми
да ги разбия.
Вкусът на глад
доволно се протяга
пред деня.
Пълзи над устните.
Набъбва
в пазвата ми отъняла.
Бълбука
с билковия чай,
проял червата.
Гладна съм.
Портфейлът ми е
анемично зейнал
и само
скъсаният шев
на тънките преградки
напомня дълги
сити
удоволствия.
Усещане за сладострастно сдъвкан
залък
троши гръбнак
в утробата-убиец.
Обръщат гръб
на алчния ми поглед
кучета -
заподозрени в съучастност.
Доволно сиво.
Равно.
Равнина...
Три дни
площадният певец
не е сменил репертоара си.
Антените ловят
вкуса на празния стомах,
а песента е клин
в беззъбото
площадно рондо.
За свой приоритет
градът оспорва...
волското търпение.
Дори и
бедният квартален луд
приспал е
тривиалната си привилегия
да бъде гневен.
Доволно равно!
Р а в н и н а...
Площадът дреме
есенно неадекватен.
Приспал
скандалния си глад,
градът умира.
И само хоризонтът пише
песнопения
за преродени мърши.
1996 г.
© Генка Петрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2002, № 1 (26)
Други публикации:
Генка Петрова. Отсрочен апокалипсис. София, 1999.
|