ПОПЪТНИ ДУМИ

Георги Каприев

web | Литературни пространства

По своя най-първи замисъл книгата на Бисерка Рачева, която държим в ръцете си, не е текст за четене, а за чуване. Както самата авторка посочва в краткото си въведение, тук е събрана представителна част от радиопортретите, изграждащи рубриката "Литературни пространства", която тя води от 1993 г. в радио "Дойче веле". Някои есета прозвучаха след началото на 2002 г. и по програма "Христо Ботев". Става дума за кратки текстове, посветени на десетки големи и "малки" немскоезични автори от целия ХХ век. Несъмнено авторката е подчинила допълнително текстовете си на нормите на писаната реч, ала заедно с това тя съвсем открито напомня техния първоначален характер. Съхранен е вкусът на живото слово, неговият дъх.

В днешната медийна среда на България "Литературните пространства" на Бисерка Рачева зазвучаха като странна рядкост. В така наредените литературни портрети не се разказват никакви евтини историйки и няма нито намек за жълтурковско любопитство. Представяйки ги сега като сериозно изглеждащ том, Рачева съхранява техния характер и не се опитва нито да ги "облекчава", нито обаче да ги усложнява или разширява. Колкото и да са кратки, тези есета успяват не само да дадат достатъчно мощна базова информация за обговаряния автор и неговите емблематични произведения, но и да изведат акцентите, специфични за неговото писане, за пристрастията му, за начина на живот. В този хоризонт намират мястото си доста, общо взето, непопулярни и малко известни факти, както и трудно подозирани връзки, "разконспирирани" от Рачева. Успоредно с това ненатрапчиво, почти в тоналността на намека се препредава историческата атмосфера на времето, в което работи писателят, както и по-особените перипетии, каквито немската история на миналия век знаеше да предлага без съобразяване с мярата на човешкото.

Разбира се, в броените странички на рубриката не е възможно да бъде разгърната голямата, далекобойната литературна критика, която иначе също се числи към арсенала на литераторката Бисерка Рачева. Тя обаче не е и целта на занятието. Съобразявайки се със спецификата на медиата, Рачева чрез своите интерпретации по-скоро възбужда интуициите на образования човек, задава някакъв друг ракурс към литературния факт, при което обаче със старомодна педантичност не пропуска нито един съществен "топос". Сложното остава при Рачева сложно, а не се подвежда под някакъв опростяващ и банализиращ знаменател. Трябва още да се види, че тя внушава не толкова задължително собствената си позиция, колкото добър литературен вкус.

Не мисля, че е случаен изборът на Бисерка Рачева да започне тома си с текста за германското литературно кабаре. Тук нямам предвид някаква знаковост за нейните лични литературни пристрастия, а по-скоро за стил на отиване към литературното: както към текста, така и към контекста. Става дума за полифоничното звучене на набор от жанрове, присъщи на различни изкуства, издържани непременно в регистрите на високия професионализъм, но поднесени с лекота, лежерно, без напрежение и, разбира се, без намусена сериозност.

Позволих си на няколко места да нарека тези текстове старомодни. Наистина, те биха могли да се определят и така, защото са кроени по мерките на професионализма. А едва ли ще засегна дълбоко някого, ако кажа, че в т.нар. културни, та чак "интелектуални" среди у нас професионализмът не е непременно на мода. Очи в очи с все по-безпардонно фаворизираната дилетантщина текстове като тези изненадват.

© Георги Каприев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2007
Бисерка Рачева. Литературни пространства. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Бисерка Рачева. Литературни пространства. София, 2003.