* * *

web

МОИТЕ СТАРИ ЛЮБОВИ - все непокорни и горди,
и моите мътни години - стягат гърлото ми като пръстен.
Снежнокрилите Ангели захлопват небесните порти:
- Не си за Рая, момче - прекалено си мръсен.

Закъснях за последния влак и затънах във първото блато.
Може би ослепях. И загубих лицето си по пътя.
И сега със опарени пръсти се мъча да напипам водата,
онази жива вода, във която да се изкъпя.

Може би ще успея някога. Но забравих вълшебната дума,
от която избликва фонтанът на оня целителен извор,
скрит от пластове кал и изгнилата ланшна шума.
Ако я чуеш, миличко,
моля ти се,
кажи я.

10.03.1997