Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Ако получа прозрение, ще бъда изправен пред съд.
Всеки мой вдъх и издих са за пръв и последен път.
Мозъчният ми лабиринт наподобява пчелната пита мед.
Търся следите на живата вода, превърнала се в лед.
Не проумявам: преди всеки изгрев ли е залезът? Или е след?
Но някак и аз съм наместен във този космически ред.
Няма го Архимед. Няма опора и лост.
И хаосът се уголемява от всеки пореден въпрос.
© Евгений Манев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.06.2002, № 6 (31)
|