ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ ОНЛАЙН

Дияна Иванова

web

Из дневника на редактора

... без дистанция

Харесвам нещата, които някой изработва лично за мен. Точно за този проект двама души визуализираха някои от моите мисли за изкуството. Патриция предложи експресионистична картина по поемата "Септември" на Гео Милев. Мой познат дърворезбар ми подари по същото време статуетка от дърво с лицето на живота. Съвпадението във възгледите между хора, които не се познават, винаги ме е изненадвало... От всяка страна на дървената статуетка се вижда лице - разкривено, болно, скрито, замижало, истинско, неистинско лице. Не знам как се казва тази техника на създаване. Иначе се опитвам да науча учениците си да пишат не по инерция, а да "опипват дървото", да разделят смисъла му на части и после отново да усещат цялото на създаденото от тях.

Предложението за лого на групата е на Патриция.

(Към курса има и диск, в който могат да се разгледат снимки на логото, експресионистичната картина на Патриция и статуетката от дърво.)

Лого на групата за творческо писане към ЕГ "Гео Милев", Добрич

... моята идея

Не пиша поезия, понеже не умея. Но чета, защото аспектите на поетичното се осмеляват да погледнат зад преградите на подсъзнателното и улавят особена емоционалност... Курсът по творческо писане, който проведох с ученици от ЕГ "Гео Милев" - гр. Добрич, е насочен към писане на художествена проза, което не означава, че се отказваме от "минимализма" на поезията. Личното ми убеждение е, че четенето предхожда всички дейности, включително и писането. В същото време човек трябва да опитва, да се тормози и дерзае с писане, за да постигне някакви резултати. Ако учениците ми пишат (и успоредно четат интензивно поезия и проза) в един интервал от време, за около десет години - вероятно ще имат добри резултати. О, щях да забравя, гледането на филми и ученето на чужди езици, защото досегът с оригинала на дадена книга е примамливо нещо. И музиката, къде без нея.

Пишещият човек е любопитен, малко странен и самотен понякога, защото притежава нещо, което не всеки има - дарба да създава. И тук се връщаме към стари истини - всички сюжети са в митовете, приказките, фолклора... Стига да съумеем да ги разровим и видим, ще намерим не една истина за себе си, света и писането днес.

Опитах се да отключа асоциацията и преживяването у своите ученици. И успях. След едно от упражненията, в което трябваше да опишат инцидент, който не искат да си спомнят, или миг на ужас, който са видели (или не), ученичка ми написа във форума: "Г-жо, не мога, не искам да си спомням". Разбрах, всеки има своите ужасни моменти. С времето те избледняват. Само така порастваме, като се учим да забравяме. Дадох си сметка, че трябва да внимавам.

С упражнения съм се научила да създавам своя фикция, смесвайки реално и измислено, фантазно и земно, лично преживяване и халюцинация... На учениците им предстои да разберат - ценността на дадено писане често се измерва с неистината и в същото време усещането за истина, което текстът носи.

Моята роля в този курс беше на човек, който изпълнява собствените си упражнения и в същото време коригира и дешифрира писането на младите хора. Тази година избрах да оставя учениците "на мира"... Да не наставлявам и поучавам твърде много, в същото време да бъда до тях. Бих казала, че това и в живота е трудно осъществимо - да не натрапваш себе си.

Статуетка от дърво с лицето на живота

... за виртуалната платформа и упражненията...

Представям ви нашето Ателие за четене и писане: The Creative Writing Blog (http://thecreativewritingblog.blogspot.com).

В това пространство се влиза с парола. Там помествах упражненията и четях написаното от учениците ми, което те сами публикуваха. Идеята ми не беше да градя писатели. Опазила съм се от свръхамбиции, граничещи с глупост и притворство. Исках да видя как мислят, пишат и създават група от ентусиасти.

Наблегнах върху: писане на параграф, писане по асоциация, разказване на случка от настоящето и миналото, писане по зададен образ, визуализация, писане по снимка, създаване на образ чрез музика, писане по дадено начало...

Желанието ми беше да отключа смисъла, да задавам без натиск и да формулирам конкретни задачи, които да затрудняват и съграждат. Усещах, че понякога в групата не знаят какво да правят със "свободата" и "границите", които задавам едновременно. Учителят не винаги е прав и рядко би трябвало да борави с "винаги", налага се и да приема, че не е задължително да става според първоначалния замисъл. Има ученици, за които упражненията бяха свръх възможностите им. Това го отчитам не като загуба, а като факт. Важно е, че по-голяма част от тях проявиха сериозност и се научиха да търсят вдъхновението по различен начин.

... за грамотността и езиковите проблеми

Редакторската работа принципно е трудна и неблагодарна. Тук с благодарност мога да кажа, че учениците от курса писаха с лекота - грамотно и смислено. Когато четях текстовете, мислех и забелязвах евентуални неща, които могат да се поправят като съдържание, допусках как идеите биха могли да придобият завършен вид. Българският език обаче не е проблем точно за тези млади хора!

... съвети на редактора (към себе си и другите)

Бъдете свободни и мислещи хора, пишете без автоцензура. Правете упражненията с освободено съзнание. Ако ви се сторят елементарни или твърде сложни, не ги отхвърляйте.

Редувайте впечатления, идеи и измислица; включете въображението си, любопитствайте, наблюдавайте, изисквайте, мислете...

Правете упражненията си концентрирани.

Не се стремете към красноречие или маниерничене, а към яснота на изказа.

Покажете, а не обяснявайте това, което имате предвид.

Пресъздавайте света с различни средства и щрихи. Френският писател Реймонд Кьоно е описал в "Упражнение по стил" под формата на 99 варианта как може да бъде представено едно и също събитие: някакъв човек настъпва друг в автобуса.

Преразглеждайте написаното не толкова, за да откриете грешките си, колкото за да осъзнаете какво бихте могли да направите по-добре, още по-добре.

Пишете и четете едновременно различни книги (романи, поезия, сборници с разкази, документална проза).

Не бъдете прекомерно самокритични спрямо себе си, това би показало, че се възприемате твърде сериозно. Давайте си ясна сметка, че се опитвате да пишете, а не, че сте писатели...

Намерете своя редактор и се научете да се вслушвате в съветите му.

Бъдете дисциплинирани.

... за книгите

Четенето на книги е приключение.

Идеята ми беше учениците в работилницата по писане да се "срещнат" не само с класици, но и със съвременни имена от европейски и световен мащаб. Към проекта закупих определен брой книги, от полза ни беше и едно дарение от ученици на съвременна европейска проза. Езикът на тази проза е друг, начинът на писане е интересен и провокативен. Всичко това е нужно да оразличаваме смисъла и ценността на "своето". Става дума за определено разбиране на мащабите, в които се развива писането днес. Ето и някои от имената, които могат да бъдат намерени в библиотеката на ЕГ "Гео Милев": Алберт Санчес Пиньол, Михайло Пантич, Клаус Корнелиус Фишер, Жан-Филип Тусен, Павел Хюле, Инка Парай, Юли Це, Нанси Хюстън и др.

Това са заглавията, закупени по проект "Успех": Гейл Форман "Да остана ли?", Итало Калвино "Американски лекции", Хенри Джеймс "Какво знаеше Мейзи", Симон дьо Бовоар "Мандарините", Вирджиния Улф "Госпожа Далауей", Анна Гавалда "Заедно", Франсоаз Саган "Пазачът на сърцето", Джон Ървинг "Светът според Гарп" и др.

Картина на Патриция от 12. "в" клас по поемата "Септември" на Гео Милев

... за авторите в групата

Случайно или не, събрах различни ученици като характер и възможности на едно място. Важно е учителят да познава своите възпитаници, да знае какви са техните сили и възможности в писането. Или да ги открие във времето.

Харесах всеки ученик поотделно, защото всички заедно дадохме живот и енергия на Ателието по четене и писане. Използвам случая да им благодаря за всеотдайността и ентусиазма, с който приемаха моите предложения.

Мартина Неделчева - с око и усет на литературен критик, с откровеност, която ще я превърне в писателка някой ден. Пожелавам й го.

Ива Иванова - скритият привкус на групата, достатъчно наблюдателна и инициативна, за да се противопостави на всичко, което не й харесва, но и умно и интелигентно да напише упражненията докрай.

Геновева Атанасова - прописа плахо (но пък интересно), съмнявайки се, че може да се справи.

Карина-Василена Полименова - разказвачката, която наблюдава жестове, мимики и може да си представи почти всичко. Внимавайте, ако я срещнете по коридорите, можете да се окажете неин герой.

Димитър Вълчев - с идеите, които понякога шаржираха моите упражнения, задавайки други, различни аспекти на ставащото.

Инцидентно включилите се Стели и Каролина (12 кл.) писаха на един дъх, сбогувайки се с училище...

Неда Димитрова - запазваше понякога идеите за друг път, но се включваше адекватно, когато можеше или искаше.

Иванина и Кансел (12 клас) - всички ще ги запомнят, защото владеят инициативата да откриват собствени полета за изява и да ги превръщат в енергия за писане. Ще ми липсват догодина. Ще ми липсват общите разговори за литературата, които водехме ден след ден!

... за представите в писането

Опитът ми показва, че е особен моментът, в който трябва да изведеш някого от собствените му представи за писането (важи и за всичко друго).

Как да покажеш на група ученици (между 15 и 19 години), че това, което смятат "за вярно", е така, но има и още? Че съществуват различни въпросителни и нюанси. Смисълът е по-богат и интересен, защото е разнообразен. Това не може да се покаже и докаже "по учителски"... с "тропане с крак" или авторитетно, или авторитарно... Формули в този род идеи и взаимоотношения няма - приемаш, просто приемаш несъгласието и... продължаваш да ги учиш, продължаваш да търсиш техните книги и да им ги предоставяш, да обсъждаш заедно с тях. От две предложени книги от мен - учениците харесваха една. На Ива Иванова не й допаднаха съвременните турски разказвачки, но хареса "Упражнение по стил" на Кьоно. Инка Парай не се понрави на Карина-Василена, но сподели, че много й харесва Франсоаз Саган. Димитър отказваше да чете Александър Урумов, но пък го прие и разбра, след като отвори книгата "Малкото име на дните"...

Интересното е, че някои от учениците се осмелиха и да пишат отзиви за прочетеното. Мартина Неделчева писа за всичко, което чете. Няма как да не спомена, че тя е два пъти лауреат за 2013 година: на националната олимпиада по български език и литература и на националната олимпиада по философия за XII клас - оценките й са 6.00.

Упражнения по писане

Всеки би могъл да използва упражненията, които предложих онлайн на учениците от една езикова гимназия. Независимо на колко години е и с какво се занимава. Ситуативността е определяща в моята инициатива. Предложих различни варианти, така човек може да разчита, че завъртайки кълбото на случката, ще извърви някакъв път към писането. Не е толкова лесно, колкото изглежда. Исках да разбера как (и дали) от малкото може да се създаде нещо по-голямо. Част от упражненията взаимствах от Йосип Новакович и неговия курс по творческо писане, други измислих аз самата. Учениците разглеждаха градски пространства, надничаха зад ъглите на своето подсъзнание, регулираха думите, съкращаваха и драскаха и най-вече мислеха креативно, извън клишето и инерцията. За всички ни обаче дисциплинираното писане се оказа полезен начин за изява.

Ако някой е писател (било то и добър) - това не означава, че може да преподава писане. В това съм сигурна. Методиката, средствата, общуването, доближаването до учениците (големи и малки), разбирането, идеите, конструирането на целите... За всичко това се изискват лични качества и умения от страна на преподавателя, а не само възможности за създаване.

За писането трябва тишина или по-скоро спокойствие, което се свързва с една вътрешна напрегнатост и импулсивност. Тихо!

Следват упражненията, публикувани от мен във виртуалната платформа (всяка седмица по едно). Курсът в пълен вариант е и на хартиена брошура. След всяко публикувано упражнение от ученик, аз и останалите участници коментирахме, а понякога и спорехме. В един "заключен" виртуален свят подложихме собствените си умения на изпитание, а идеите ни влязоха в съприкосновение, превръщайки се в импулс или... разказ.

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.04.2014, № 4 (173)