СТЪПАЛАТА НА ЛЯТОТО СА ТОПЛИ И ЗИМНИ

Дияна Иванова

web

На съпруга ми Христо

С теб ще направим хранилка за птиците. Ще измечтаем облачно време и тихичък вятър. Ще обковем малките летви в гората. Птиците ще приютим в шепи и приглушено ще докоснем по човките врабчовците. Ще забравим за дребните промени и различия. Затова, че аз спя "през глава", а ти се страхуваш да не се обезвъздуша под възглавницата.

Незряло ще надяна старата шуба, широкия пуловер и тесните ботуши. Имаме обща мечта - отдавнашно стара и наша. Да нахраним птиците с длани, но не и с трохички. Ще проверим старите дупки на мечките, ще погалим по гушите малките и ще се скрием под преспите - за кратко. Ще обходя очите ти с моите устни и ще те приютя в себе си, само както аз мога. Ще изземеш снега от ботушите. Стискат ми леко. Ще ги свалиш с рязко движение по прасците и ще стоплиш стъпалата ми с твоите устни. На баира са свраките - пречат ми. Не ги забелязвам. Безобидни и тъжни са днес. От сутринта ми напомнят за нашата зима и ласкаят душата ми с викове. Родил си се през лятото. Аз през зимата. Обичам студа. Ти пък топлината на юли. Плаша се от завоите. Ти от безкрая. Играя на жмичка. И ти се давам веднага, щом пожелаеш. "Сляпата баба" изисква мълчешком да пристъпваш и да не придиряш, че скърца вратата след мен. Любовта е следовница, къщовница моя и твоя, зиморничава е тя, лятно скроено, тънко облечена, слънцеустойчива и пеперудено прикрита от ярката светлина на вечерницата. Ще направим хранилка за птиците. Заедно. Обещахме си някога. Пак ще ми стоплиш стъпалата в хижата. Само да дойде проклетата зима. Чакам я.

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.04.2006, № 4 (77)