Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЯНКАТА НА БОРХЕС

(Свръхкъс разказ)

Дияна Иванова

web

На Георги Чобанов, Веселин Веселинов и... Борхес, де

Често припадам. Ей такава припадничева съм. Чуя името на Борхес... някой циганин на пазара го изрече и... хоп падам на земята. Що ли така ми става? Вчера ми се случи пак... този път с Каралийчев. Пишел минималистична проза, чух две накокошинени студентки да приказват. Аз не мога да го изрека, пък камо ли да го напиша. Не ми издържаха нервите. Рядко чета, почти никога, и винаги припадам. Затова и ходя облечена с меки и много плътни дрехи: хем изглеждам на провинциална гимназистка, хем не привличам вниманието, хем, като падна, не ме боли. Ако не бяха тези сгромолясвания... “Скръц”, скръцвам със зъби, на кучето до мен... то горкото е вече престареличко. Ама аз съм млада и благодарна, освен припадничева. Благодаря по различни начини, нищо, че съм много грозна, почти като клошарка. Нямам и никакви угризения. Ама косата си мия, понякога. “Навярно звучи силно негативно, ама не съм негативно настроен”. Свита до боклукчийската кофа, чувам, че някакъв пич изрича горното, на това отгоре си приказва и сам. Цял ден си вървя по пътя с онези цветчета, дето ги скубехме и нареждахме: “обича ме, не ме обича, обича ме.” Аз пък си броя (цветчетата) така: “негативна съм, не съм негативна, негативна съм, не съм”. Обърквам се: самоговорящият си пич го каза най-добре: “Навярно звуча негативно, но не съм негативно настроен”. Момчето (малко беше престареличък, де) навярно беше слънчасал и не знаеше, че аз припадам при споменаването на името на Борхес. Ето, пак ми се случи - този път от сянката на Борхес.

 

 

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2003, № 8 (45)