|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕЛИТАРНО РИСУВАНЕ ВЪРХУ ШИФОН И КОПРИНА Дияна Иванова Предизвикателство за всеки мирови интервюиращ е Ирена, защото е претенциозна и има изисквания за начина, по който задавам въпросите си, дава ми да разбера как не иска да "звучи" представянето й в LiterNet, казва ми, че човек трябва да я познава, за да пише за нейното изкуство... и още, и още...! Сигурно всички художници са такива! Ирена започва да рисува преди 14 години още като ученичка в Средното художествено училище в Казанлък, където завършва промишлен дизайн, висшето й образование е Културология, а в момента се дипломира в специалност Информатика. А иначе е учител по Изобразително изкуство в ТВМ - Добрич и преподавател по текстилен и компютърен дизайн в ЦУНТ. Рисува върху всички видове текстил - лен, шифон, памук, коприна, габардин, ще се опита в скоро време и върху вълна. Запазена марка са релефите й върху плат, за целта той трябва да е по-плътен. Грижливо пази тайните си Ирена, не навлиза в подробности, не открива нищо за своята малка "лаборатория", в която е изследвала цветовете и боичките върху различни видове плат, а също така и тяхната издръжливост при различни уславия. А боите й са специални, за текстил, т.нар. "вечни". Ирена е влюбена в шифона: "Погледни колко е загадъчен, тайнствен и фееричен" - ми казва тя, сочейки собствения си шал, обагрен в синьо, зелено, розово и неземно лилалаво... "Има неща, които никога не бих продала - те са само мои". Чувството й за принадлежност ми е твърде близко, затова и не питам повече - зная какво означава това. И разбирам още - че е твърде трудно да се рисува върху шифон, не е като да рисуваш върху платно, боите се разливат, платът понякага е неподатлив, трябва техника и умения, които Ирена е придобила с времето и практиката.
Кандински казва, че "цветът не може да се разпростира безгранично". Да, но цветовете от шифонените платна на Ирена се пръскат в пространството, провокират, но при все това "звучат" нежно и хармонично, властно и екзотично. Добавят нещо към света такъв, какъвто е - като му дават и своето си. Сякаш провокацията на Ирена, коята идва от платната й, не е същинска провокация, а по-скоро желание за живот, но в скрития потаен смисъл на думата. Лилавото, синьото, розовото, зеленото струят и живеят, цветовете не тлеят, но и не изгарят в някакво непосилно бреме. Ирена предпочита студените цветове, защото създават зрително впечатление за дълбочина. Топлите, приема като натрапчива близост, въздействаща също силно обаче. Все още Ирена няма самостоятелна изложба - иска всичко, което покаже, да е стилно и истинско. Трябва й време да изработи достатъчно истински неща обаче... Изведнъж стаята, в която разговаряме, се изпълва с куп красиви момичета, които вадят боите си, всичко става разноцветно и пъстро. Ирена ни избира музика - любимата си Лаура Паузини, и момичетата се превръщат в странна смесица от багри и звуци. Следва - Андреа Бочели и Ирена ми превежда припева от италиански: "Не е справедливо, когато една жена от страх да не сгреши не може да се влюби..." Италианският Ирена започва да учи преди десет години, заради италианската музика...
Тръгвам си - смесицата от фантазия и творчество престава да ми обръща внимание. Ирена ми посочва едно шифонено "платно" (това, което е на монитора) и ми казва: "Нарисувала съм живот, любопитна съм ти как го виждаш?" И аз виждам - посока извисяване, линии устремени все нагоре, вълнообразни движения, лабиринти всякакви, спокойствие земно - човешко. И все пак се долавя нещо от тревогата на Ирена, която мълчаливо се пита: "Какво ли ще ми донесе утрешният ден?"
© Дияна Иванова |