ЕЛИТАРНО РИСУВАНЕ ВЪРХУ ШИФОН И КОПРИНА

Дияна Иванова

web

Ирена Воденичарска спокойно влиза в храма на Атина Палада - Атенеум, не като поет, а като мислещ човек, като художник и естет, като млада жена, която не може да разказва за себе си и картините си, защото последното е невъзможно, а тя е част от тях - от картините си.

Предизвикателство за всеки мирови интервюиращ е Ирена, защото е претенциозна и има изисквания за начина, по който задавам въпросите си, дава ми да разбера как не иска да "звучи" представянето й в LiterNet, казва ми, че човек трябва да я познава, за да пише за нейното изкуство... и още, и още...! Сигурно всички художници са такива!

Ирена започва да рисува преди 14 години още като ученичка в Средното художествено училище в Казанлък, където завършва промишлен дизайн, висшето й образование е Културология, а в момента се дипломира в специалност Информатика. А иначе е учител по Изобразително изкуство в ТВМ - Добрич и преподавател по текстилен и компютърен дизайн в ЦУНТ. Рисува върху всички видове текстил - лен, шифон, памук, коприна, габардин, ще се опита в скоро време и върху вълна. Запазена марка са релефите й върху плат, за целта той трябва да е по-плътен. Грижливо пази тайните си Ирена, не навлиза в подробности, не открива нищо за своята малка "лаборатория", в която е изследвала цветовете и боичките върху различни видове плат, а също така и тяхната издръжливост при различни уславия. А боите й са специални, за текстил, т.нар. "вечни". Ирена е влюбена в шифона: "Погледни колко е загадъчен, тайнствен и фееричен" - ми казва тя, сочейки собствения си шал, обагрен в синьо, зелено, розово и неземно лилалаво... "Има неща, които никога не бих продала - те са само мои". Чувството й за принадлежност ми е твърде близко, затова и не питам повече - зная какво означава това.

И разбирам още - че е твърде трудно да се рисува върху шифон, не е като да рисуваш върху платно, боите се разливат, платът понякага е неподатлив, трябва техника и умения, които Ирена е придобила с времето и практиката.

Реалистичните образи не я привличат, нещата там били ясни и скучни. Ако рисува реални обекти, тя обича да интерпретира и стилизира. По-скоро Ирена набляга върху импресионистичните вариации, защото импресията е впечатление, нагласа, чувство, желание и някаква особена емоция. Но дори и импресията се прави с определена цел, защото има "ниво в рисуването" - казва Ирена, нещата не стават лесно и ей така. Привлечена е и от абстракцията и разбиването на образа, в които показва своето разбиране за хармония. За мен най-интересни са стилизациите на образите, които прави, те са проява на въображението й и в същото време на стремежа й да се отдалечи от реалното и скучно всекидневие.

Кандински казва, че "цветът не може да се разпростира безгранично". Да, но цветовете от шифонените платна на Ирена се пръскат в пространството, провокират, но при все това "звучат" нежно и хармонично, властно и екзотично. Добавят нещо към света такъв, какъвто е - като му дават и своето си. Сякаш провокацията на Ирена, коята идва от платната й, не е същинска провокация, а по-скоро желание за живот, но в скрития потаен смисъл на думата. Лилавото, синьото, розовото, зеленото струят и живеят, цветовете не тлеят, но и не изгарят в някакво непосилно бреме. Ирена предпочита студените цветове, защото създават зрително впечатление за дълбочина. Топлите, приема като натрапчива близост, въздействаща също силно обаче.

Все още Ирена няма самостоятелна изложба - иска всичко, което покаже, да е стилно и истинско. Трябва й време да изработи достатъчно истински неща обаче...

Изведнъж стаята, в която разговаряме, се изпълва с куп красиви момичета, които вадят боите си, всичко става разноцветно и пъстро. Ирена ни избира музика - любимата си Лаура Паузини, и момичетата се превръщат в странна смесица от багри и звуци. Следва - Андреа Бочели и Ирена ми превежда припева от италиански: "Не е справедливо, когато една жена от страх да не сгреши не може да се влюби..." Италианският Ирена започва да учи преди десет години, заради италианската музика...

Питам какво творят момичетата наоколо. Оказва се, че се готвят за деня на франкофонията - техни неща ще бъдат изложени във Френския културен център в Добрич (на 20. 03). Малките художнички рисуват върху плат, керамика, стъклени шишета, катастрон, правят съдове от вестници - обсипват ги с пясък, който се задържа с лепило, боядисват ги в кафяво, а после ги изрисуват. Вероника е напръскала върху катастрон галета, залепила е своята буква, направена от фолио, и с разноцветни бои - рисува. А на мен ми става ясно, че Ирена е учител с въображение, показва, дава идеи, но не се налага. Обещавам, че специално ще отида на изложбата във Френския културен център, за да видя стилизирания петел, по който все още се работи.

Тръгвам си - смесицата от фантазия и творчество престава да ми обръща внимание. Ирена ми посочва едно шифонено "платно" (това, което е на монитора) и ми казва: "Нарисувала съм живот, любопитна съм ти как го виждаш?"

И аз виждам - посока извисяване, линии устремени все нагоре, вълнообразни движения, лабиринти всякакви, спокойствие земно - човешко. И все пак се долавя нещо от тревогата на Ирена, която мълчаливо се пита: "Какво ли ще ми донесе утрешният ден?"

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2002, № 4 (29)