МОМЧЕТО СИ ОТИВА

Дияна Иванова

web

Разни истории разказва Радослав Парушев - истински, фалшиви, момчешки, педерастки, адвокатски, сюблимни, шантави... Авторът вероятно представя и своята - достатъчно претенциозна - история. Героят му уж е като всички, но все пак е различен - и остава малко встрани. Няма как да бъде другояче, щом толкова много искаш да си... писател.

Дните му се изнизват в търсене на сюжет, който ще впечатли света, защото самият свят е достатъчно безинтересен, ако човек не проявява фантазия. "Като го имам усещането, за какво ми е сюжетът."

Историите на Парушев са четивни. Както "бягат" от дълбочината, така ненадейно потъват в нея. Разказани са науж, а звучат достоверно. Приятно е да "срещнеш" някой, който не ти казва какви точно са нещата от живота, а лежерно представя своя възглед за ставащото. На места Парушев преплита отделни стилове; заплитането му в хамлетовското "високо" начало хем трябва да ни оттласква от момчешкото, хем ни държи здраво към него.

Парушевата философия за живота твърди, че модерният човек не бърза за никъде (освен за работа), защото нищо не може да му избяга. И затова от нищо не се дразни, притеснява и озлобява. Всичко е ясно: "Един умира, друг го завира, бейби."

Авторът въвежда читателя си в атмосферата на случващото се в самото начало на разказите. В края им виждаме вместо дълбокоумни сентенции свеж хумор, но понякога и безразличие към вече написаното.

Една от малкото несполуки в сборника е последното произведение. В "На теб" Парушев пише за любовта в неубедителен като замисъл и изпълнение разказ. Вечната женственост присъства далеч по-категорично в детайлите на друг разказ - "Сюблимно". Непреднамерен и естествен като... момче, което си отива...

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Култура, № 10, 18.03.2005.