УЧЕНИЧЕСКО РЕТРО

Дияна Иванова

web

Русите плитки - дълги и сплетени. Само за дърпане. Точно две са за мачкане. Като змийчета се люшкат встрани. Изкъсо се вият и злорадо се мъкнат след мен. Униформа почистена. Прилежна е тя. В ретро синьо облечена. С напръстник търся колана й - тънък е, колкото кръста. Върволици момичета. Коридори изнесени, с малко неща за изричане.

Някак е спряло броенето. До шестнадесет. Бяла якичка. Съвсем къса пола. Само за носене. Матова кожа и зелени очи като настръхнали зайци. Изненадани, семпли и приказни. Само за гледане. Снощи проходили, завчера измели от пътя боклука на дните ни. Слънчогледи се пръснаха. От семките маслени златната струя потекла. Знойни презрамки прикрити и скрити от всеки. Колене неподвити. Ученически усет за чистота и покой. Попрегърбена стойка, непривита снага. Стройна. Като простор за дрехи опнати звуци. Много са дните. Въжетата твои. А дворът е мой. Гуменките, черните шорти, бялата блуза и поредният танц. Пак я измъкнах от час, както тогава. Кифла й взех и се присламчих към нея. Подарих й кокичета. Ароматен е чаят. Изпратих я точно до тях. И се прибрах у дома, не както някога! Тръпки износени ми напомнят само за нея. Влюбване, жар и пердетата спуснати. Трохичките щастие, спомени, дълголетие мнимо за оня пожар. Пак се напъхах в бъчвата с джибрите. Купих си кифла, подарих й локума. Теменужки й дадох и я отнесох. Спряло е времето. Точно до ъгъла. Май че отмерва с компаса посоката. Как да я върна! Чаят изстина! Чакам я... в същото кафене!

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.06.2007, № 6 (91)