ПРОФИЛЪТ

Дияна Иванова

web

Злато, съсредоточено в цвят на оса. Това е той. Moга да го нарисувам или плавно да му позволя да навлезе в мен. Преследвам профила му сутрини наред. Озаптявам фантазията си... Художниците нямат право на прекомерна емоция...

Издъних стола и коленете си... Не мога да стоя дълго на едно място, освен ако не се налага. Отново увивам краката си "по турски". А мъжът не знае, че е мой модел. Или съвсем леко подозира. Сънувам този профил. Все още не съм му дала име. Ушите му стърчат съвсем леко. Приятно дори. Рисувам графика... Пастелът и боите ме плашат. В случая. Налудничава идея. За първи път ми се случва да преследвам мъж с блок за рисуване. Невзрачно проядена съм и накъсана от хамстера на дъщеря ми. Отново присядам до масата на пиещия кафе. Винаги съм на съседната маса. Рядко съм се чувствала като "съседната" жена обаче. Сега е моментът да си спомня ученическото и диво усещане да се боря срещу никого, заради неизвестността. Не бих казала, че е красив... Ръцете ми преминават през лицето и... тялото му... Вероятно. Държа се като перверзен познавач, навлизащ в чуждото его и пространство - дисциплинирано и чувствено. Носът е гръцки... от трудните за оформяне. Веждите са изписани. Виждам бялото на очите му. Някак под ъгъл. Смисълът на съсредоточаването е между двете очи и областта около клепачите му. При този мъж е така. Моят "смисъл" е в скулите ми... И още някъде - в китките ми. Те се напрягат при мисъл и чувстване. Не разсъждавам, описвам с молив... Двойна и едва издадена брадичка. Прибрани скули. Съвсем леко оформена и набола брада. Може и без нея обаче. Днес е събота, волностите са позволени... Засенчена, съвсем къса прическа. Трудно се рисуват зениците и косите на един мъж, "откраднат" за сутрешно кафе в почивен ден. Трябва да успея, скоро ще си тръгне... Вероятно утре няма до го има срещу мен. Рисувам устните му. Няма чувственост в тях. Нищо момичешко не откривам. Изрязани са някак остро. Челото му е високо. Липсват бръчки по него. Не върху ръката, а именно върху челото на моя модел, е линията на живота. Проклетия е този живот, ако не успея да уловя и нарисувам дръзкото своенравие на мъжа... Възприемам го точно така... Мъжът, не човекът от съседната маса...

Рисувам лицето му по памет. Вече от тридесет минути си е тръгнал. Уловила съм нещо с моите устни, с моите очи, с моята брадичка, с моя профил и възприемчивост... с моите китки. И бързам... дано не премина в забравата и отчаянието... Голяма фантазьорка съм. И преследвачка в случая. Не успях до край да го откъсна и тази сутрин... Кафеното време е малък промеждутък... Отпуснах блока между краката си... Продължавам да стоя "по турски", понеже... Малки мазоли са излезли по пръстите ми... От молива. Опипвам ги с дланта си... Съвсем леко ги загризвам със зъби... Болка? Едва ли!

Обръщам се. Някой наблюдава себе си, зад мен... Вперил очи. Профилът вече е анфас...

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2005, № 9 (70)