ЛЕГИТИМНА ЛИ Е НАУКАТА НИ?

Дияна Иванова

web

Истината е, че науката ни в последните 20 и много повече години се е градила от доносници на ДС. Тази седмица след излезлите документи отчетох, че част от тях са и мои учители. Приемам го лично, без мелодраматизъм. И с голямо разочарование. Иначе огорчението е за моя сметка, а доверието ми измамено. Слушала съм години наред - пет на брой, речи и изказвания за познанието, свободата, мисълта, каузата да казваш какво мислиш, да си толерантен към чуждостта и другостта. Самотата да си себе си. Идеята да си интелектуалец без прикритие. Да даваш парите си за книги, театър и да не рекламираш популистки себе си... Вероятно, ако си физик-доносник, е по-приемливо, но в литературата е пагубно. Идеологията там е отвътре и завинаги, защото се борави със сюжети и дилеми от всекидневието, с герои, които понякога приличат на нас, обикновените хора. Та, литературата била институция. Това го научих от моите учители. Тази седмица ги видях и в списъка.

Приятели ме утешават, че съм наивна и изненадана. И непоправима.

Опитвам се да бъда обективна и да погледна нещата отстрани, а и въпросите ми не са дребнави и заядливи, защото са свързани с важно питане. Повечето от хората във ВАК (бившата вече атестационна комисия) са доносници. Очевидно са били ангажирани парично и всякак с ДС. Тогава критериите на професорите и званията, които са давали на свои колеги, легитимни ли са днес? Т.е. кога оценката е била по чужда поръчка и кога чрез обосновка и покритие? Какъв е бил водещият принцип - научността или демагогията, деляща хората на „свои” и „чужди”, а не на можещи и други. Интуитивно допускам, че е имало някаква пропорция и мярка в това. И не на последно място - легитимно ли е днешното знание, защото хуманитаристиката заявява себе си по по-различни правила. Тя залага на идеите освен като научност, но и като новаторство на духа, откривателство, хипотеза, спохождане на перманентна видимост, която винаги се стреми да налучка повече от един път, знаейки, че честността е отчетност пред себе си. Преди всичко. Ако по поръчка бунтът на различния се смачква - няма напредък. Науката влиза в схематизма на битовото, а не на битийното. Тогава се губи и диалектиката, и равновесието между идеално и рационално.

Опитвам се да кажа, че в хуманитаристиката има писани и неписани правила. Неписано правило е, че не можеш да свеждаш всичко и всеки до своите възгледи и интереси. Защото винаги има още мнения, които не винаги (ми) харесват. Още различни и не-мои възгледи, които имат право обаче да принадлежат на своите автори. Добра ученичка съм, знам!

Ако „сътрудничеството” е за пари и от амбиция - някак го разбирам, без да го приемам. Колко от хората в списъка обаче са доносничели за свои колеги, с които са работили пряко? Това е главното питане след въпросителната около легитимността на днешното ни знание. Което знание може да е издържано научно - но казах вече, че „придобиването му” също е от значение. Последното е първо европейско правило. Едва ли има статистика, която да ни просветли колко са „пострадалите”. Избутвана ли е конкуренцията с лакти и скришно под влияние на изнудването да не те разкрият (да речем), или на страха да не би някой видимо да е по-добър в областта. И какво, по дяволите, е това „явочна квартира”? Звучи ми зловещо и репресивно и ми напомня за язва, яма, язовец...

Министър Младенов отзова посланиците „разузнавачи”. А аз какво да направя със своите учители.

Дължите ми извинение.

Всички сте в списъка.

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2011, № 6 (139)