ЕЛЕКТРОННИТЕ LITERNET-КОНКУРСИ

Дияна Иванова

web

Когато поставихме началото на електронните конкурси в LiterNet (пролетта на 2002 г.), целта ни беше да се възползваме от новата виртуална среда и от възможностите на електронната комуникация, за да опитаме нещо по-нетрадиционно и различно. Журито (Георги Чобанов, Дияна Иванова и Веселин Вълев/ зададе своите теми за конкурс, разчитайки на темата като на инструмент за поощрение, но и като на бариера пред пишещите. Обещаващо за нашите автори прозвуча наградата - публикуване на първите три отличени творби в LiterNet /към това се добавя и редактирането, коректорската работа, както и цялостната визия за произведението - нещо, което не е без значение - особено, ако става въпрос за литература, та било то и публикувана в Нета). Впоследствие разбрахме, че добрите творби са много повече от три и затова добавихме, че стойностните текстове ще бъдат публикувани и следконкурсно. А специалната ни награда ще е предложение към удостоения за издаване на електронна книга със собствен ISBN.

Експериментално и следвеликденско “прозвуча” добрата (според някои) и шокираща (според други) първа конкурсна тема: “Моите четиридесет дни в пустинята”. Само месец след обявяването на конкурса, без специална реклама и въпреки трудността на поставения “проблем”, в оспорвана схватка встъпиха двадесет и пет автори, а някои от тях представиха не само по един свой текст. Журито отличи произведения в следните жанрове: разказ, есе, стихотворение.

И стана ясно за непредубедения и претенциозен читател на поезия - не е лесно да се вживееш като пустинник... И даже никак не е лесно да отрониш и една “сълза от лед” или пък да откроиш “изразителните устни” сред пустошта, наречена живот. За поетите (не само отличените) митологичното пространство се оказа част от въображението. Журито отличи един текст в жанра разказ. И разбрахме, че една битова сцена също може да се съизмери с “кръстни мъки” (Светлана Алексиева - "Плът от плътта"). Наградихме и три есета. Водещо за конкурсните творби в този жанр бе странният “ансамбъл” от "пустинни" впечатления, чувства, асоциации, въображаеми пътувания и игра на смисли и значения, защото Едип също е пустинник и също има своите пустинни изпитания, пристъпвайки извън рамките на позволеното, допустимото...

Та, животворно-пустинен се оказа първият LiterNet-конкурс. И пак някак жарка и слънчева се оказа пък втората тема - “Мечти по лято”. Този път включваща разделение по възрастов признак, заедно с обещанието за специалната награда (която така и не връчихме).

Явно горещината и мамещите морски и планински разходки не бяха пречка за многобройните ни участници. Сякаш “белият” екран е по-провокиращ и истинен от лъжовността на живота! В поезията преобладаваше носталгичната нишка, която заплете сложни метафорики и ни отведе към ланшни, но не сезонни поетически образи - Илиана Илиева "Концерт за бели чаршафи и ютия". В прозата доминираше разказа с меко “лятно” сюжетиране, с напрежение, породено единствено от срещата между въображаемите и реалните територии на възмечтаното - Светлана Алексиева "Музика". Школската муза също ни предложи изненади: интервюто на Илияна Момчилова с Ани Салич бе взето по и-мейла специално за нашия конкурс (”Ани Салич: “Мечтите ми не са сезонни”).

След лятната жега и пустинния оазис последва нещо не така абстрактно като тема: “Пристигна човек...” В получените текстове (есета, поезия, разкази) е явна липсата на моралистичен тон, на лицемерие и “фалшифициране”, на търсачество по нещо, някой, които са въображаеми до неистинност. Сякаш общото внушение на творбите е, че всички сме хора - несъвършени, но за сметка на това сме много, много реални - дори когато фантазираме и знаем, че няма да получим нещата, които искаме. Затова и в тази парадигма някак естествено се вписа научната фантастика и фентъзито. В прозата се преплитат различни мотиви - исторически, фолклорни, приказни, еротични... И пак в прозата не открихме сладникаво-притворно провъзгласяване на така нужните ни в днешно време милосърдие и човечност. Философски и съвсем истински нашите автори разбират, че добрият подреден свят е химера, а от смъртта е невъзможно да се избяга - Веселин Стоянов "Пътят към Мосул", Веселин Веселинов "Господинът". Школската муза, като че обобщи една тенденция, видима в повечето текстове - пристигналият човек съм самият аз.

Поезията ни предложиха две противоположни визии за пристигането на човека - стремежът към хармония, щастие и уют (Светлозара Кабакчиева "Свършиха думите...") срещу абсурдите на всекидневието (Иво Цанов "4х4", Емил Христов "Всекидневие"). И в трите отличени текста езикът е конструктор на битието, но и вместилище на поетическото.

Да носиш нюанса у себе си, означава да усетиш тайната на багрите - на ярките, но и на приглушените цветове. И във всичко това да не изключваш връзката с всекидневието и прозата на деня.

И щом става дума за прозата на деня... Издирваме, разбира се, и спонсори за награден фонд... И оня художник, скулптор и естет, който ще пожелае да впише чрез своята статуетка едно желание, наречено изящество, оставяйки ръцете и мислите си - в ръцете и мислите на нашите победители - в LiterNet-конкурсите.

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.02.2003, № 2 (39)