Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

“ЦИГАНЧЕ” В ПУКАНКИТЕ

Дияна Иванова

web

Някога се влюбих в моряк. И понеже мразя битките - морето ми го взе. И жена да беше, пак щеше да ми го отнеме. Диво ми е за караници. За мъже и с морето не се бия. Затова и останах без него.

Срещнах го във влака. Така става при мен - влакове движат лодки, кораби и капитани. Преигравам, естествено. Влязох в купето и го нацелих. И прозрях, че нямам шанс пред морето. Кой стихиен и смъртен има шанс пред стихията истинска и морското благо, дето до дъно изсмуква моряците и така ги държи доживотно - с временни любови по пристанища и чакащи момичета. Някъде. Пожелах да отворя прозореца на купето и да изляза оттам. Беше затиснал вратата понеже. Как да излезеш от купето на влака, ако моряк затисне вратата с крак! Невъзможно е. И битки с красиви моряци не мога да водя. Далечно и чакащо пристанище съм понеже. На възел е сърцето ми момичешко. А пък душата ми е като онези „циганчета”, дето в пуканките остават накрая. Хвърлих на гълъбите моите пуканки диви, подарих на моряка - солта им. И си останах в каютата безпризорно и чинно. Любовно, щастливо, зовящо и някак естествено. Моряците, за разлика от поетите, не са мимолетни. Дейно красиви са, непрекъснато в транс. С една постоянна муза - морето. С един вътрешен порив - морето. С една любов, с едни очи и много раздели. Все заради същия поглед и стон. Стихията ме ограби самотно - подарих й моя моряк. Печеля винаги битките. Затова и не се залових да се боря с морето. Невъзможни дилеми са това. Скокове в отвъдното, от които има само разлъка голяма. И задължително мъка. Морето е мъка понеже. Голямата единствена любов на моряците. Намразих за дълго лодките, без тен се прибирах недели наред. Не можех да гледам водата, чакащо, и да искам да плувам като рибка доволно. Акулно и междуметно си копнах малко сол от морето. Изядох пуканките и циганчетата накрая. Не дочаках моряка. Не издържах на слънцето обедно. В джобовете си открих свободата - петаче, което, захвърлих в морето и прокълнах стихията. Понеже ме болеше. Дано ми прости морето. И той. Някога.

 

 

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.05.2006, № 5 (78)