Дияна Иванова - "Циганче" в пуканките

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

“ЦИГАНЧЕ” В ПУКАНКИТЕ

Дияна Иванова

web

Някога се влюбих в моряк. И понеже мразя битките - морето ми го взе. И жена да беше, пак щеше да ми го отнеме. Диво ми е за караници. За мъже и с морето не се бия. Затова и останах без него.

Срещнах го във влака. Така става при мен - влакове движат лодки, кораби и капитани. Преигравам, естествено. Влязох в купето и го нацелих. И прозрях, че нямам шанс пред морето. Кой стихиен и смъртен има шанс пред стихията истинска и морското благо, дето до дъно изсмуква моряците и така ги държи доживотно - с временни любови по пристанища и чакащи момичета. Някъде. Пожелах да отворя прозореца на купето и да изляза оттам. Беше затиснал вратата понеже. Как да излезеш от купето на влака, ако моряк затисне вратата с крак! Невъзможно е. И битки с красиви моряци не мога да водя. Далечно и чакащо пристанище съм понеже. На възел е сърцето ми момичешко. А пък душата ми е като онези „циганчета”, дето в пуканките остават накрая. Хвърлих на гълъбите моите пуканки диви, подарих на моряка - солта им. И си останах в каютата безпризорно и чинно. Любовно, щастливо, зовящо и някак естествено. Моряците, за разлика от поетите, не са мимолетни. Дейно красиви са, непрекъснато в транс. С една постоянна муза - морето. С един вътрешен порив - морето. С една любов, с едни очи и много раздели. Все заради същия поглед и стон. Стихията ме ограби самотно - подарих й моя моряк. Печеля винаги битките. Затова и не се залових да се боря с морето. Невъзможни дилеми са това. Скокове в отвъдното, от които има само разлъка голяма. И задължително мъка. Морето е мъка понеже. Голямата единствена любов на моряците. Намразих за дълго лодките, без тен се прибирах недели наред. Не можех да гледам водата, чакащо, и да искам да плувам като рибка доволно. Акулно и междуметно си копнах малко сол от морето. Изядох пуканките и циганчетата накрая. Не дочаках моряка. Не издържах на слънцето обедно. В джобовете си открих свободата - петаче, което, захвърлих в морето и прокълнах стихията. Понеже ме болеше. Дано ми прости морето. И той. Някога.