Дияна Иванова

web

И то, по Великден! Конкурсът по случай сто и двадесет годишнината от рождението на Боян Пенев - остана без... победител! За непосветените като мен в академичните ежби всякакви обяснения на показ, зад кулисите или не - остават без значение. По-важното е, че един конкурс, в чийто център е авторът на четиритомната "История на Новата българска литература", без която не можем да си представим нашата литературна история, остана без победител. Т.е. победителят бе дисквалифициран по ведоми и неведоми пътища, по знайни и незнайни причини. Даже някъде четох - в нещо, наричащо себе си "библиотека", че "произведението" на въпросния победител било "старо" (!) - от 2000 г. (в тази връзка вметвам само към един от журиращите: адекватната лексикална употреба на думите е част от добрата филологическа подготовка и свързаните с нея компетенции).

Е, ако ставаше дума за... американски футбол и нанасяне на удари, където ти падне, да го отминем. Да, ама - не! Да публикуваш текстове означава и стилистичните и прочие грешки да им редактираш. Ама твоите кой да поправи!? То не е като да следиш за "старите" текстове и "произведения".

Ехото носи в пространството твърде много имена и хронологии (около въпросния конкурс), които от своя страна навяват едно-единствено усещане - употребиха името на Боян Пенев! В забвение остана паметта му и някак не се отчете фактът, че той не дължи нищо на нас, съвременниците, а ние му дължим - уважение пред наследството и делото му. И по-добре без конкурс, отколкото без уважение. Никак не е важно, поне според мен, дали въпросният конкурс, наречен с името му - ще се окачествява като престижен или непрестижен. Няма значение още дали участниците са студенти или университетски преподаватели... По-съществено в случая е къде поставихме Боян Пенев, как и с какво си спомнихме за него и къде "захвърлихме" "старата" литературоведска студия на дисквалифицирания вече победител!

Като литературен историк и критик Боян Пенев не се помества в идеологически и прочие клишета. А ние го вмъкнахме в "ниша" - с безучастието си, със съпричастността си към скандалното и с държанието си на футболисти от неелитна лига - дето искат да се докажат на целия свят - ама май че силата им малка, комплексите големи, а ударите хаотични и непремерени..

Да си припомним, че през 50-те години е времето на отричането на Боян Пенев, след което той е старателно използван и е направен опит да бъде изхвърлен някъде встрани, в периферията на литературния ни живот. Историята ще запомни, а времето ще уталожи, но няма да забрави, и "страстите - български" - и още нашенски!

По Великден с името на Боян Пенев бе злоупотребено, да си го кажем направо - употребихме го!

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.05.2002, № 5 (30)