СВЕТЪТ ДОЧАКА СВОЯ "АВАТАР"

Дияна Иванова

web

Философите, скептиците и киноманите са победени. Поетите и лириците вероятно тържествуват. "Аватар" е техният филм. Дилемата на бившия морски пехотинец Джейк Съли (в ролята Сам Уорингтън) прераства в болка по "другия" свят и любовта. Днес светът проглежда през своя "Аватар" - различно и свободно. Усетен филм (не само паричен и ефектен). Заемките и интерпретирането им не създават еклектика и напарцаленост, а хармония и перфектност. Кутията на Пандора, Икар, Апокалипсисът, съществата-подобия от старогръцката митология, дървото на живота, колективният практически опит, драмата и катарзисът, хуморът, емоцията... заклеймяването на Джордж Буш и войната (реплики от филма, буквално, отпращащи към Буш и администрацията му: "предварителен удар", "терор срещу терор", "шок и ужас") - всичко това, събрано в едно, говори за интелигентна премисленост. Мистиката и волността на гората-дом се противопоставят на грубото и прагматично съществуване. Видима е и диалектиката на случващото се - рядка за подобни филми. Героите не са черно-бели - някои търпят развитие, преминават от единия в другия свят, други са си същите, трети се колебаят и пак достигат до истината за природното и естествено съществуване.

"Аватар" е филм без предубеждения. Две същества от различни раси могат да бъдат заедно - въздействащ е моментът, когато местното момичето Нейтири (силно и диво) слага маската на човека Джейк, за да може да диша. Тя го вижда и такъв - пришълец. Краката на Джейк в реалния свят не му носят сила - аватарът и гората му дават полет, препятствие, изпитание и преодоляване. "Всъщност кой е моят свят?" - се пита пришълецът, самотникът, експериментаторът-пехотинец. (Да си спомним и преобразяванията на Джим Кери в един филм - "Маската". Принципът на "преминаване" е подобен, макар и доста "по-опростен", а играта с идентичностите е различна.)

Зрителят забравя за пристрастията по "своята" цивилизация - истината не борави с подобни тактики и политически заемки (мое-твое). Във филма истината е част от общото ни хармонично съществуване. "Аватар" е послание, филм мечта и за режисьора Джеймс Камерън. Впечатляващи са визиите и хрумванията на режисьора, който измисля серии от кинотехнологии и експериментира в 3D. Такива мащабни ефекти, гледки и анимация киното не познава. Важно е да се подчертае, че ефектът не е сам по себе си - той е част от цялостното усещане за филма и полезрението. Ефектът в "Аватар" е гледка, която отпраща към музиката, любовта, съвършенството и съществуването заради другите.

Сред звездите в новата приказна история е и Сигърни Уивър. След като изигра главната роля в поредицата "Пришълецът", се оказа, че и в "Аватар" нейната героиня има нещо общо с ролята на нашественик, но този път от Земята. Нашественик, който обаче носи в себе си любопитството на учен и сърцето на човек, който се жертва, за да спаси народа Нави.

Ако сравним "Аватар" с "Battle Star Galactica", "Star Wars", "Star Trek", откриваме, че той е по-отговорен като послание и интересен като ефекти и перспективи. "Аватар" трябва да бъде поставен (и мислен) до филми от своята категория и ранг (а не до филми, разчитащи предимно на интелигентни и оригинално реализирани идеи като "Реквием за една мечта" или "Линия на смъртта"). Не е никак лесно обаче да употребиш клишето, да му вложиш замисъл наопаки и да провокираш. Превъзходството на филма на Джеймс Камерън спрямо своята "група" е очевидно: силна любовна история с универсален смисъл и тотални размазващи ефекти, които никой филм не е постигал и които пренасят зрителя, призовавайки го да остане в "онзи" красив и хармоничен свят. (Този днешен филм е и от нивото на "Дюн".)

Нещото, което може да се доизпипа във филма е диалогът, който като цяло е доста стандартен (говоря за оригиналната версия на английски). Филмът обаче е с такава проекция и мащабност, че малките недостатъци могат и да не се коментират. Страстите обаче вече се разгарят - Джеймс Камерън постига своето - филмът му освен касов е и доста обсъждан. Повече един творец не би могъл да си пожелае!

В "Аватар" всеки може да открие своята история, мечта и илюзия. И избор. Въпросът е личен. Твърде личен.

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2010, № 1 (122)