"ПО ЖИЦИТЕ ИМА ТОЛКОВА МНОГО ЧЕРНИ ЛЯСТОВИЦИ, ЧЕ НА ЧОВЕК МУ СЕ ИСКА ДА СГРАБЧИ ЕДНА И ДА Я БОЯДИСА..."

Дияна Иванова

web

Този "бисер" на седмокласник води собствената ми класация - на проверващ и оценяващ учител по литература на изпита след седми клас. Този "бисер" ми се струва даже авангарден, видим е и анализ на цветовата символика на едно подсъзнателно ниво... Изключвам обаче шедьоврите: "Напуканите мазоли на Гунчо треперят" и "Наистина, виждал съм бяла лястовица - роднини са я виждали, де".

Подобен разговорно-опростенчески стил преобладаваше в работите на седмокласниците. Вярно е, че темата е философска и трудна, че изисква определено познание на митологемата за спасението. Никой обаче не иска от бедния седмокласник да философства, след като все още не познава дори значението на тази дума. А просто и ясно ученикът трябваше да разсъждава: за пътя на спасението, за Гунчо и Моканина, за надеждата, страданието, милосърдието, вярата, любовта и пътя към тях. Ако се формулира добра теза, а уводът и изложението следват насоката на тезата, свързана с конкретния проблем - сигурна съм, че добрата оценка щеше да е налице. Ако добавим наличие на изводи и обобщения плюс грамотно написан текст - оценката при всички случаи е много добра.

Дотук всичко изглежда ясно и дори елементарно. Да, но не. Колегите - с безумно многото частни ученици, пропуснаха да продиктуват простите истини, пропуснаха да обяснят правилата, по които се гради смисленият текст, пропуснаха да обяснят и какво представлява разсъждението в съчинението разсъждение, как се мисли по проблем. Пропуснаха факта, че рецензията е важно нещо и че да учиш наизуст не е най-важното, че да рецитираш тема е един абсурд. Пропуснаха и да издиктуват темата за спасението и да изпитат устно учениците си. Предполагам, че никой колега не пропусна да си вземе парите обаче.

Мисля, че родителите трябва да питат и да знаят какви са новите образователни изискавания и дали децата им се обучават по тях. И още - пак родителите трябва да знаят (след като учителите го забравят), че изпитът след седми клас по български език и литература е ПИСМЕН, а не устен. И още - родителите трябва да изискват от учителите писмените текстове на децата си и рецензиите по тях. Знам, че идеите ми не са авангардни и оригинални като "бисерите" на учениците, които тази година бяха безумно много.

Тази година и критериите на МОН за оценяване на работите по български език и литература бяха опростени и елементарни, което обаче не направи оценяването по-лесно, а учениците по-грамотни. За оценка добър съчинението разсъждение можело и без теза. Защо изобщо се пишат тезите като и без тях става!!! Ако преразказът измества разсъжденията - текстът може да се оцени за добър. Даже ако има повторения, смислови неточности и стилово неуместни думи и изрази (освен всичко, което изброих) ученикът пак пише за добър. Ако преобладават грубите правописни, пунктуационни и стилистични грешки, МОН казва - среден. Тези критерии не са целесъобразни и не помагат на никого - най-малко на човека ученик.

Непрецизността на служителите от МОН бе видима още с инструкциите към квесторите. Колегите изписаха по черните дъски нещо, което не е вярно: "Писмен изпит по български език и литература на ученици в училища с държавен прием и в непрофилирани паралелки". Това бе казано и по радиото. Изпитът след седми клас по български език и литература е валиден и за профилираните паралелки. В бившите техникуми, които са сегашни професионални гимназии, също се "влиза" с този успешно издържан изпит.

Определени неща министър Атанасов не трябваше да върши: не трябваше да дава интервю за "Плейбой", не трябваше да "изпраща" Милена Иванова "по жицата" - в "Актуално" да се упражнява в четене на закони, не трябваше да предизвиква възмущението на клетия български учител, обявявайки го за "герой" в "В десетката" по bTV (този възрожденски тон остана в осемдесетте години на миналия век, на мода са атрактивните интервюта)... Темата на изпита по български език и литература след седми клас за профилирани и непрофилирани паралелки обаче трябваше да се зададе точно по този начин: "Пътят на спасението в разказа "По жицата" от Йордан Йовков". Темата трябваше да се формулира така - най-малкото, защото не може да се наизусти.

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.07.2003, № 7 (44)