СЪНЛИВОСТ ПО 24 МАЙ

Дияна Иванова

web

Юристът на Община Пловдив Христо Андонов бе уволнен, заради това, че посвети ода на една жена на предела на силите си - май била общинска съветничка и превърнала носията в униформа. Разни слухове. Униформа, но не като тази на Бени Хил! Нали я знаете онази снимка, в която известният комик прилича на Швейк и… още нещо.

Поетът си позволил да се позовава на прастария шарж, напомняйки за смеховата култура. Аз пък си спомням за Алеко.

Симпатичният (бивш) юрист на Община Пловдив си го представям на утрешния 24. май с такива мисли:

„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. … Това е, всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!” (Алеко „Страст”).

Познавам един юрист на друга община, който също пише стихове. Тайно. Пише ги за шефа си. Сега, ако кажа кой е шефът му. Ще настане бум. Малки чиновници, дребни страсти и „учкун” Войводи, ще нададат вой. А и не искам човекът да остане без работа. Не ми се отдава да пиша фейлетони. Жалко, че Алеко го няма. Той ги е създавал по изрезки от вестници. Виждал е облаци от герои около себе си. Имал е съвест понеже. Това е проблематично и нежелано място (съвестта) за тукашните нрави. Създава ти само препятствие (проклетата съвест).

Хумористичното стихотворение на юриста (бившия) на Община Пловдив e озаглавено - „Ода за Учкун Войвода”. Бабаитска работа. Било посветено на някоя си общинска съветничка. Не вярвам. Мисля, че тя си е въобразила. Така навремето ми „скочиха” около десетина македонци от една махала в Пловдив. Познаха се в мой разказ. Били описани дословно. Ми-и-и-и, не знам, който си се познава, да си бере гайлето.

А мен ме наляга сънливост по 24 май. Не се разпознавам никъде. Спи ми се. И сънувам жени с униформени носии, които ме питат къде работя, къде е детето ми, какво прави мъжът ми, как изкарва за тютюна, аз къде пазарувам, къде чета, в коя библиотека, какво и защо пиша…. Втриса ме - библиотеката е до сградата на Общината.

Спомням си и за Ботевото хумористично „Защо не съм…?”. Как не го уволниха и него, някъде. И той като Алеко, запиля живота си в борбата за съвестта. А после идвала и свободата. Но първо била съвестта. Обаче.

Пенчо П. Славейков си „позволява” пък да нарече Вазов и “компания” “фасулковци” и „опълченци”. А да припомням ли, че Вазов е бил и министър на народната просвета. Нямам си на идея как му е отмъстил! Мен македонците ми простиха. Разбрахме се по мъжки. Доброволно се отказах да пиша разкази за тях. Просто, защото съм сговорчива. Ама и ме е страх.

Страхът е особено нещо.

Я уволнение ще те споходи, я без пари ще останеш, бабаит ще станеш, ще се влюбиш, ще залинееш, сянката ти ще вградят някъде… Но и ще видиш по улицата „…онзи висш чиновник: какви ли подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки знае, че недостойно занимава” (Алеко, „Страст”).

„А за мене светът не само че не знае подобни гадости, но и всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало и, уверен съм, няма и да ги има.”

© Дияна Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.05.2011, № 5 (138)