ЗА ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С ВИКТОР ПАСКОВ

Дияна Боева

web

Вървя по коридорите на Езиковата. Ежедневие. Качвам се по стъпалата и ходя по стъпките си вчерашни. Скулптурaта на Гео Милев (на втория етаж) винаги ме гледа особено. Знае и вижда - прозира в настоящето, вижда ежедневния смях на тийнейджърите и носи полъха на немскоезичното. Така е в немските гимназии и... приказките за Германия. Като студентка прочетох "Германия - мръсна приказка". Повлия ми. И после "нагълтах" всичко от автора. Написах и дипломна работа - пълна с толкова емоция, че вече ми е неудобно от нея. Академичността предполага сухота, помпозност, йерархия, зачитане на висшестощите и прочие глупости. А това няма нищо общо с инфанта-"бунтовник" на Виктор Пасков - наречен като него. Инфантът, желаещ да промени света и най-вече да бъде свободен...

Винаги имам чувството, че когато стигам до втория етаж, бюстът на Гео Милев, пътьом, ще се стовари върху ми. Веднъж е ставало. Стълбите са пробити от удара. Бюстът не е падал върху ми обаче. Второто стъпало е пробито от удара. И шибаният живот е пробит като фунийна яма или дупка, от която излиза пяната - мръсната пяна, която затлачва всички (ни) и всичко. До скулптурата видях Виктор Пасков с други хора, които не харесвам. Издатели и мними поети със сантиментални стихчета за любовта и живота. Поети с метафори. Скука до кука. Защо не спрат най-сетне да пишат!

Поех си въздух. Изненадано. Не мечтая за срещи с никакви писатели. Смешни са ми, надървени, глътнали бастун и говорещи глупости. Виктор обаче исках да видя лично. Преди близо половин година и това се случи. Не мислех, че е за последно. Тогава. Разказа интересни неща на учениците - държа се естествено. Поне видимо (за разлика от други) не показа, че възприема себе си като величина от висш порядък. Говори за музиката и характера да бъдеш себе си. Прости и ясни мисли. Без философии. Откъде да знам, че здрачът е идвал.

А младите хора вечерта след четенето споделиха: "Само вашият писател ни беше интересен".

Да помълчим. Христос Воскресе.

© Дияна Боева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.04.2009, № 4 (113)