Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕОБОЗРИМОТО ВЛЮБВАНЕ

Дияна Боева

web

Мирча Елиаде - Сватба в небетоЕстествено, става дума за романа "Сватба в небето" на световния учен Мирча Елиаде (1907-1986), чието име се споменава с тези на още двама румънци: Емил Чоран и Йожен Йонеско. До края на живота си Елиаде завежда създадената специално за него Катедра по история на религиите в Чикагския университет. 

Ситуацията, около която се развива сюжетът, е класическа: двама мъже разказват за една жена. Много румънска книга - особено в частта за фаталната жена, която задава смисъла на съществуването. Веднага си спомних за "Последната нощ на любовта, първата нощ на войната" на Камил Петреску, както и за "Чуляндра" на Ливиу Ребряну и "Как да забравиш една жена" на съвременника ни Дан Лунгу...

Една нощ събира Мавродин и Хаснаш в съкровеността на изповедта. Мавродин разказва за най-странното, мигновено и страстно преживяване през живота си, свързано с магнетичната Илиана. Хаснаш споделя за идентично преживяване с Лена. Случващото се е част от загадката на битието, от смисъла и загубите, които спохождат хората. При внимателен прочит става ясно, че Илиана и Лена са една и съща жена, която излъчва вдъхновяваща сила и одухотвореност. (И до днес е разпространено румънките да имат по две първи имена, среща се често. В случая жената използва едно от имената си при срещата с Хаснаш и друго при срещата си с Мавродин.) Мирча Елиаде очертава образа на жената, която не просто спира дъха с кожата и лицето си, а задава друг ход на събитията. За Илиана-Лена "невъзможното" зачатие (или самата мисъл за дете) са свързани с някакъв неин страх, но и са част от правилото, че такива същества живеят само за себе си. Обвинителният тон липсва изцяло в книгата. И двамата мъже признават, че тази жена не може да се забрави.

Мирча Елиаде има изключително фин усет към думите. Не се увлича (или заиграва) с тях. Брилянтен и изящен стилист. Ритмичен, модерен и с поетичен изказ. Хладният ум на учения Елиаде е видим и в този роман, защото в света на езика няма компромиси. Мавродин изрича на Илиана, нещо, кoeто звучи от името на самия автор: "Ще настъпи часът, в който ще мога да пиша за теб, без от това да правя литература". Т.е. "със сдържан, ясен стил и все пак прочувствено", казва героят, допускайки, че това ще се хареса на Илиана.

В романа се налага и общото внушение, че в подобен род обсебващи взаимоотношения, за мъжа няма свобода и покой. Мавродин е писател, бохем, светски човек от Букурещ (след срещата си с Илиана, представа "да бъде"). Хаснаш е успял човек, който си дава сметка, че "емоционалната памет" не е мъжко качество, но така и не забравя, че е обичал Лена, дори след като има друга съпруга и две момчета. Илиана-Лена един ден изчезва от живота и на двамата (по различно време). Хаснаш усеща, че тя не е жива, същото си мисли за нея и Мавродин. Загубата, в случая, не е краят на всичко, загубата е бреме, с което трябва да се научат да живеят и Мавродин, и Хаснаш. Оказва се, че е възможно. Книгата не е мелодраматична. Илиана-Лена си тръгва по някаква странна логика на съществуването. "Тръгването" не е суета или ореол на тайнственост. По-скоро е свързано с определена липса у Илиана-Лена, с мистериозното й отлъчване от обичайното.

"Сватба в небето" е роман, който задава литературното в пълна сила, но и "харесва" житейското като смисъл и състояние за писане. "Материалът" от действителността е рафиниран и конструиран в някаква обща сплав от аристократизъм и неизбежност (раздяла). Независимо дали чета Картареску или Елиаде (и двамата учени и писатели от световна величина), разбирам и приемам, че това са автори с интелектуална сила, разгърната мощ на ума, но и на... духа. Читателят е уважаван като крайна мярка на сътворението, като инициатор на идеи, които се раждат винаги след четенето. Вероятно това е единственият начин за постигане на истинско признание и известност от световна величина - нещо, с което могат да се похвалят румънците.

"Сватба в небето" е градски роман. Присъствието на Букурещ е осезателно. И не само - маниерът, аристократизмът, Първата световна война, Париж, Берлин... Илиана-Лена няма много общо с Анна Каренина - най-малкото не е омъжена жена, която се терзае по своя Вронски. Анна Каренина до героинята на Мирча Елиаде изглежда просто като една "матрьошка". В българската литература не мога да се сетя за образ на интелектуалка с книга, която разбира от писане и е в кожата си, вдъхновяваща е и има непреодолими и истински вътрешни терзания (на това отгоре не е феминистка). Може би в първия роман на Вежинов ("Синият залез") се появяват само зачатъци на такъв тип женски образи. Спомням си и за онази жена на средна възраст (Мария), която героят на Вежинов, проф. Урумов, харесва ("Нощем с белите коне") - тя обаче има твърде много скрупули и обременености върху си. В изграждането на образа на Ирина от "Тютюн" пък има доза морализаторстване - което е далеч от тактиката на разказване у румънеца. За прословутата Албена на Йовков да не говорим - там нещата са повърхностни на ниво сетивност (сензитивност) в сравнение с този проникновен образ на героинята от "Сватба в небето", а и липсва градът.

Не става ясно какво точно се случва в душата на Илиана-Лена (защо си тръгва и от двамата), у нея има "подредба", за която може да се гадае, свобода и възпитание, в което личният избор не се подлага на съмнение. Гледната точка е на мъжа-разказвач (и това е много интересно) - Мирча Елиаде показва сякаш и някакъв собствен опит, личи си, че е в "свои" води - мога да припомня и автобиографичния му роман "Майтрей". Описани са страховете на Мавродин и Хаснаш - усещането, че губят себе си в тази обсебваща любов, "погледът" на другите, безсмислието и смисъла да бъдеш в подобна ситуация. Видими са и предизвестеният край, тръпката и начинът, по който чувството променя и превръща случващото се в минало. Проклетото чувство, от което съседите не се отказват до ден-днешен. Чувството, което при тях е съчетано с един аристократизъм на духа, високи естетически критерии за изкуството и отношение към трайното и стойностното. Сигурно така се провокира и запазва автентичността и бъдещето на таланта! Вероятно и заради това румънците имат своя световна класика (преведена и призната), която ценят и изучават задължително. Иска ми се да пропусна дежурното: "за разлика от нас".

 

 


Мирча Елиаде. Сватба в небето. Превод: Лора Ненковска. София: Колибри, 2012.

 

 

© Дияна Боева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.07.2013, № 7 (164)