Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕЛИТАРНО РИСУВАНЕ ВЪРХУ ШИФОН И КОПРИНА

Дияна Боева

web

Ирена ВоденичарскаИрена Воденичарска спокойно влиза в храма на Атина Палада - Атенеум, не като поет, а като мислещ човек, като художник и естет, като млада жена, която не може да разказва за себе си и картините си, защото последното е невъзможно, а тя е част от тях - от картините си.

Предизвикателство за всеки мирови интервюиращ е Ирена, защото е претенциозна и има изисквания за начина, по който задавам въпросите си, дава ми да разбера как не иска да "звучи" представянето й в LiterNet, казва ми, че човек трябва да я познава, за да пише за нейното изкуство... и още, и още...! Сигурно всички художници са такива!

Ирена започва да рисува преди 14 години още като ученичка в Средното художествено училище в Казанлък, където завършва промишлен дизайн, висшето й образование е Културология, а в момента се дипломира в специалност Информатика. А иначе е учител по Изобразително изкуство в ТВМ - Добрич и преподавател по текстилен и компютърен дизайн в ЦУНТ. Рисува върху всички видове текстил - лен, шифон, памук, коприна, габардин, ще се опита в скоро време и върху вълна. Запазена марка са релефите й върху плат, за целта той трябва да е по-плътен. Грижливо пази тайните си Ирена, не навлиза в подробности, не открива нищо за своята малка "лаборатория", в която е изследвала цветовете и боичките върху различни видове плат, а също така и тяхната издръжливост при различни уславия. А боите й са специални, за текстил, т.нар. "вечни". Ирена е влюбена в шифона: "Погледни колко е загадъчен, тайнствен и фееричен" - ми казва тя, сочейки собствения си шал, обагрен в синьо, зелено, розово и неземно лилалаво... "Има неща, които никога не бих продала - те са само мои". Чувството й за принадлежност ми е твърде близко, затова и не питам повече - зная какво означава това.

И разбирам още - че е твърде трудно да се рисува върху шифон, не е като да рисуваш върху платно, боите се разливат, платът понякага е неподатлив, трябва техника и умения, които Ирена е придобила с времето и практиката.

Невена - моделът на художничкатаРеалистичните образи не я привличат, нещата там били ясни и скучни. Ако рисува реални обекти, тя обича да интерпретира и стилизира. По-скоро Ирена набляга върху импресионистичните вариации, защото импресията е впечатление, нагласа, чувство, желание и някаква особена емоция. Но дори и импресията се прави с определена цел, защото има "ниво в рисуването" - казва Ирена, нещата не стават лесно и ей така. Привлечена е и от абстракцията и разбиването на образа, в които показва своето разбиране за хармония. За мен най-интересни са стилизациите на образите, които прави, те са проява на въображението й и в същото време на стремежа й да се отдалечи от реалното и скучно всекидневие.

Кандински казва, че "цветът не може да се разпростира безгранично". Да, но цветовете от шифонените платна на Ирена се пръскат в пространството, провокират, но при все това "звучат" нежно и хармонично, властно и екзотично. Добавят нещо към света такъв, какъвто е - като му дават и своето си. Сякаш провокацията на Ирена, коята идва от платната й, не е същинска провокация, а по-скоро желание за живот, но в скрития потаен смисъл на думата. Лилавото, синьото, розовото, зеленото струят и живеят, цветовете не тлеят, но и не изгарят в някакво непосилно бреме. Ирена предпочита студените цветове, защото създават зрително впечатление за дълбочина. Топлите, приема като натрапчива близост, въздействаща също силно обаче.

Все още Ирена няма самостоятелна изложба - иска всичко, което покаже, да е стилно и истинско. Трябва й време да изработи достатъчно истински неща обаче...

Изведнъж стаята, в която разговаряме, се изпълва с куп красиви момичета, които вадят боите си, всичко става разноцветно и пъстро. Ирена ни избира музика - любимата си Лаура Паузини, и момичетата се превръщат в странна смесица от багри и звуци. Следва - Андреа Бочели и Ирена ми превежда припева от италиански: "Не е справедливо, когато една жена от страх да не сгреши не може да се влюби..." Италианският Ирена започва да учи преди десет години, заради италианската музика...

Ирена Воденичарска. Шифоненото платно - "Живот"Питам какво творят момичетата наоколо. Оказва се, че се готвят за деня на франкофонията - техни неща ще бъдат изложени във Френския културен център в Добрич (на 20. 03). Малките художнички рисуват върху плат, керамика, стъклени шишета, катастрон, правят съдове от вестници - обсипват ги с пясък, който се задържа с лепило, боядисват ги в кафяво, а после ги изрисуват. Вероника е напръскала върху катастрон галета, залепила е своята буква, направена от фолио, и с разноцветни бои - рисува. А на мен ми става ясно, че Ирена е учител с въображение, показва, дава идеи, но не се налага. Обещавам, че специално ще отида на изложбата във Френския културен център, за да видя стилизирания петел, по който все още се работи.

Тръгвам си - смесицата от фантазия и творчество престава да ми обръща внимание. Ирена ми посочва едно шифонено "платно" (това, което е на монитора) и ми казва: "Нарисувала съм живот, любопитна съм ти как го виждаш?"

И аз виждам - посока извисяване, линии устремени все нагоре, вълнообразни движения, лабиринти всякакви, спокойствие земно - човешко. И все пак се долавя нещо от тревогата на Ирена, която мълчаливо се пита: "Какво ли ще ми донесе утрешният ден?"

 

 

© Дияна Боева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2002, № 4 (29)