Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛИТЕРАТУРНИЯТ КРЪГ "РАМБО 13"1: ИЗВЪН ДОСАДАТА И СКУКАТА

Дияна Боева

web

"aз съм една ненужна жалка мърша"
"Дяволско", Ат. Далчев

Началото на моята автобиография може да бъде написано по различни начини, с различни акценти и с различни цели! Може да звучи и според принципите на щастливците рамбовци и по-конкретно, според идеята им за жизненост, и още по-конкретно - според принципа им за дискусионност и различие, или простичко казано - бих могла и аз да се включа в създаването на света по моя си начин - да речем така: Отраснала съвсем не наужким, не закърмена с книгите, прочела доста (но все още недостатъчно) и завършила Българска филология. Не съм преживявала толкова жестоки кризи, та да се хвърлям от мостове. Приятели често ме питат как издържам трезвена в този живот - без алкохол! Самоотвержено написах дипломна работа за "Германия - мръсна приказка" на Виктор Пасков и получих писмо от автора. Учител съм по литература във Ветеринарен техникум в един североизточен град, където се налага да преподавам Йовков и Дебелянов на ученици с бели престилки, имали току-що час по Акушергинекология. Затова пък историята за Едип и майка му не впечатлява никого. А моята майка е омъжена за баща ми от 27 години, но това не е единствената причината, аз да не съм копеле.

Ако пък някога стана поетеса и се взема на сериозно, за да се нарека такава, моите стихове сигурно ще звучат, ако не интересно, то по рамбовски оптимистично ето така:

Горест

заоблената луна
забива островърхите си ребра
право в тила ми

нощ е, а скуката
просъсква като писклива птица
над задушаващия въздух
и уважително оглася тишината
надянала своето прастаро
желание

не съм дорасла за големите
щом не откривам в измамата
сладострастие
горестта няма други
имена

Ако реша да се направя и на литературен теоретик, бих казала, че в българската литература манифестите и кръговете са много плодотворна идея между двете световни войни, когато естетическите и литературни търсения придобиват особен приоритет и смисъл на фона на катаклизмите в обществения живот. Литературните общности, кръгове, манифести имат важен принос за представяне на едно или друго разбиране. Те олицетворяват пристрастията, символните борби и залози в литературното поле. Като че ли в днешно време обособяването на подобни формирования не е толкова популярно или поне не е толкова дискусионно в културното пространство. Затова и интересно за непредубедения и "отворен" читател "звучи" и Манифестът на кръга "Рамбо 13"2 със своя призив: "Да живее изкуството, за да бъде унищожено!". Против схемите и правилата на изкуството могат да се противопоставят хора, които добре ги познават и "владеят" - останалото е популизъм и кретенизъм. Да отричаш изкуството, означава да си го изследвал в детайли, да си се впримчвал в паяжините му, за да разбереш, че е лъжовно, не истинско и не твое. И не ти остава нищо друго, освен да го създадеш отново и да го преоткриеш сам, движейки се по бръснарските ножчета на своето и чуждо отрицание, така както правят и рамбовци. И понеже "изкуство" непрекъснато се създава (Недялко Йорданов и подобни нему продължават да "творят"), затова и то - "изкуството" - се нуждае от непрекъснато "унищожаване". Така че свършеният вид на глаголопричастието в призива - "Да живее изкуството, за да бъде унищожено", може би трябва да се замени с несвършения му вид - "...за да бъде унищожавано" - постъпателно и всекидневно.

Следва продължение в проза (ще я лиризирам, нищо че мразя да чета поезия) и после ще нарисувам нещо - само дето не мога да пея (и пия - също така и не ставам за хъш), и манифести не мога да пиша - иначе бих изковала поне - два. Ако се превърна в островърха луна, сигурно ще напиша някоя пиеса. Ще избачкам и една микс-медийна акция, та да се включа и аз в мултимедийното пространство. Спомняте си за антична Гърция и мимът - и такова нещо ще създам (прояснение за още по-непосветените от мен: мим първоначално е нелитературна форма на представяне на грубокомични сцени от всекидневието за забавление на непретенциозна публика). Последното го преписах от литературната енциклопедия - не съвсем дословно. И като ще съм създател на света, то поне и Б. Кроче да включа, за да видите, че знам кой е - новата критика била повлияна от него - естествено. А понеже новела значи - сбит разказ за ново събитие - няма как да не завърша с една новела, но само една. Защото аз съм една... новост, отричаща изкуството... самомнителна, влюбена само в себе си, предлагаща все дискусии... Най-големият смях беше, когато Лили Иванова излезе, както майка я е раждала, в сп. "Плейбой". Физкултурниците ме попитаха дали ще се съблека за толкова пари - за списанието, де! Аз пък се замислих - смяха се десет минути (цялото междучасие): "Мислиш, дали ще се съблечеш за 50 хил. долара?". Това не е хамлетовският въпрос на днешните тийнейджърки (обясних, че аз съм от малко по-старото поколение, затова никой не се и опитва да ме изнасилва в храстите). Така че много мисъл ще хвърля и за бодиарта на рамбовци - не, че ще ме поканят да ме рисуват, а ако го сторят, няма да ме изтърпят, докато мисля... Днес един ученик със особена сериозност заяви, че баба му е по-голяма от дядо му със седем години. Гаджето ми твърди пък, че съм голям плювалник, ама все за гражданското ми говори. Щастлива съм по рамбовски - нека го обсъдим...

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Адресът на сайта им - http://muhozoli.hit.bg . Публикации във в. “24 часа", сп. “Страница", в. “Литературен вестник", в. “Литературен форум", в. "Сега"... [обратно]

2. Литературен форум, бр. 13, 6-12. 04. 1999. [обратно]

 

 

© Дияна Боева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2003, № 2 (39)