Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ЛАЛУГЕР" - МОНОСПЕКТАКЪЛ НА НИКОЛАЙ УРУМОВ

Дияна Боева

web

Николай Урумов в моноспектакъла "Лалугер"Във време на манекенско-кукленския комплекс на театъра да видиш постановка, която залага на текст и полемична драматургия - е приключение. Във време, в което комичното се превърна в нарицателно на "комиците" - и се опошли, защото преиграването в случая е в повече.

А театърът ми липсва във всекидневието.

Театърът, който е живителност и пълнокръвие наяве. Истина, която излиза на момента. Приковава вниманието и покрива представите - защото "тук" е мястото на действието, "сега" е разликата, а "утре" е мярката за всичко. Манекенско-кукленският комплекс е наподобяването на нещо, което евентуално ще се хареса на всички, на повече хора, на пълен салон. Така театърът оскотява, а не приютява въображението. Светът остава заключен и празен. Представите се отдръпват и се сливат с телевизионните саги, в които рецитацията замества диалога, мъжете все се преобличат като жени. А жените показват единствено жартиерите си. Емоция липсва, както и еротичност. Въпросът не е в показването. Само. А и театърът не е телевизионна сага. Да ми прости Мелпомена - тя няма нужда от моята защита!

"Лалугер" - постановка на Юрий Дачев, текст на Александър Урумов. Продукция на театър "Българска армия". Николай Урумов представя събирателния образ на вечно човъркащата сила в нас. Безспорно - актьор с осанка и лична харизма. Има нещо изначално аристократично точно в този български артист. Архетип, който му позволява да изиграе гъвкаво и вплитащо типажи с различна значимост. Думата е благородство вероятно.

Човекът лалугер е малко лукав, малко тъжен, всеопрощаващ, изчезващ... Лалугерът ме кара да се замисля дали (и да не би) животът ми е в опасност? Въвлича ме в паника, безпокойство, задава ми лично и тихо въпроси. На моменти образът напомня на "малките" типажи на Гогол. Макар че, ако погледнем от съвременна гледна точка - всички сме гоголевски герои.

Може да се каже, че моноспектакълът е и социален. Николай Урумов постига нещо важно - зад сарказма и смеха поставя въпросите за изчезващото... мислене и усещане... Изчезващото село пък наподобява празните къщи от сб. "Корените" (1975) на писателя Васил Попов. И точно тук текстът на Александър Урумов ме вплита в контекста на Васил Попов, защото "обезлюдяването" е не само социална драма, то е лично "изпадане" от корените (ни). Юрий Дачев без елитаризъм вмъква в своята режисура малки идейни моменти, които придърпват към неочакваното. Силно впечатление ми направи начина на поднасяне на монолога. Рязката "спирачка" в говоренето и потеглянето в една лирично-обяснителна изповед за майката, бабата, дядото, брата... Всъщност на повърхността е едно, но зад изказаното се крие нещо друго. Кавгата е била обич и вярност тогава. Невъзможност да изразиш нещата по друг начин. Родът не е видян през призмата на идеализацията, а по-скоро през стенанието за вече отишлите си, които са имали своята обич, своите недостатъци и човещина, своята изповед и затова достоен край. И си спомням за Ивайло Петров и "Преди да се родя"...

"Лалугер" на Юрий Дачев, Александър Урумов и Николай Урумов е модерен спектакъл. Връща ни към корените на театъра, към експеримента и закачката - отнесени към въображението и действителността. Изкуствоведски спектакъл, който не се натрапва и не се заиграва, не върви по течението на модни и скучни тенденции. Разказва истории за живота и опиянява с вътрешно случване - отпраща към невидимото и те кара да мислиш за себе си.

 

 

© Дияна Боева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2011, № 3 (136)