ЛЮБОМИР КУТИН: "ВАЖНО Е КАК ПЛОВДИВ ЩЕ ИЗПОЛЗВА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ СИ ПОЛЗИ КАТО ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА"

Дияна Боева

web

Любомир Кутин получава магистърска степен по философия в Софийския университет (1981-1986). Доктор е по социология с дисертация на тема "Фестивалът като феномен на художествената култура" (2003). Работи като преподавател по философия (1986-1991), началник на отдел "Култура" в Община Варна (1992-2000). Впоследствие е изпълнителен директор на Оперно-филхармонично дружество - Варна (2002-2009), експерт е в Центъра за изследване на демокрацията (2011-2012), зам.-директор на Държавна опера - Русе (2012-2015), и мениджър по продажбите на Театрално-музикален продуцентски център - Варна (2015-2018). От 2015 г. е организационен секретар на Фестивала на оперното и балетното изкуство - Стара Загора. Публикувал е монографиите "Фестивалът като феномен на художествената култура" (2004) и "Европейски столици на културата" (2010), учебникa за студенти "История на културата" (2007) и др., както и много студии и статии в сферата на историята и теорията на културата, културните политики, социологията и антропологията. Преподава мениджмънт на сценичните изкуства и културни индустрии в Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" - София, Университета за национално и световно стопанство - София, и Варненския свободен университет "Черноризец Храбър".

- Любо, наред с други събития от "Пловдив 2019" си харесах "Математическата сърцевина на изкуството", едва ли имат платформа, свързана с писането, но бих могла да я развия със своя "публика"... На теб какво ти направи впечатление от програмата?

Въпросът за творчеството е много съществен, когато говорим за художествена култура. В нашата действителност има един съществен дисбаланс. Твърде малко внимание се отделя на творчеството за сметка на неговата "експлоатация" в предварително подготвен вид. Добре организираната култура е баланс между творчество и интерпретация, свое и чуждо, високо и ниско, традиционно и модерно, материално и нематериално, фестивали и регулярен културен сезон. Няма установена рецепта как да се смесят посочените съставки така, че да гарантират личното и общественото здраве. Но да се върнем на творчеството. Прегледах програмата на Пловдив 2019 и не намерих, дано да греша, инициативи, които са фокусирани върху създаване на специално възложени нови художествени произведения. Става въпрос не само във високите измерения на художествена активност, при които се подкрепя професионалното творчество, а и в живота на останалите хора. А историята на европейските столици на културата има доста примери, поне в периода, който съм изследвал - до 2009 г. Проектът "Гигантска пясъчна скулптура" събира 30 европейски художници за изграждането на 10-метрова пясъчна скулптура пред новооткрития Музей на модерното изкуство "Аркен" в Копенхаген 1996. В проекта "Децата правят филми" от програмата на Стокхолм 1998, участват ученици от 100 училищни класа. В Авиньон 2000, по време на Джаз фестивала, се осъществява проектът на известния френски саксофонист Луиз Склавис "Увлечения". Той представя специален концерт, чиято програма се създава на семинар с участието на професионални музиканти и студенти. Сред музикалните проекти на Сантяго де Компостела 2000 се откроява световната премиера на операта "Лице в лице с Гоя", създадена от известния композитор Майкъл Ниймън. Безспорно най-интересният реализиран проект от програмата на Грац 2003 е островът на река Мур. Замислен като площад на ХХІ век и проектиран от архитекта Вито Акончи, той има амфитеатър, пространство за детски игри и кафене... Това са, до известна степен произволни примери от историята на ЕСК, но те са показателни за грижата на техните организатори към творчеството в най-широкия смисъл на думата.

- Защо се пропусна разговорът за културата покрай откриването на "Пловдив 2019"? Не видях специалисти, които инициират подобни събития, да говорят...

Ние все още подхождаме твърде предубедено към културата и изкуствата, възприемаме ги като дейности и реалности на някакъв пиедестал, а не като съставна част от живота. Принуден съм и да направя още една констатация: организаторите на Европейска столица на културата от всички български градове-кандидати в недостатъчна степен се обърнаха към миналото на инициативата - да инвертаризират големите ползи, да анализират добрите практики, да ги доразвият, обновят и адаптират в конкретната среда и обстоятелства. Вероятно една от причините е и в недостатъчното ангажиране на университетите. Ето, Пловдив е голям университетски център, но като че ли академичната общност не е приобщена достатъчно към програмата. Това означава няколко десетки хиляди млади и образовани хора да не се чувстват в достатъчна степен част от Пловдив 2019.

- Прилики-разлики между двете откривания на европейските столици Пловдив и Матера?

Посочените предпоставки водят до "пренавиване", до генериране на големи очаквания за нещо изключително, в хода на което множеството ще приеме скромната роля на консуматор. Затова и разбирам организаторите в стремежа им да делегират подобна отговорност на чуждестранна фирма изпълнител. Донякъде съм и озадачен от препоръките на Комисията по мониторинг в Брюксел, която многократно настоява, че трябва да се обърне специално внимание на церемонията по откриването. Това, като че ли "наливаше допълнително масло в огъня". В Матера очевидно са подходили по-разкрепостено и тържествата имаха "по-човешки" вид, за разлика от Пловдив, където Вавилонската кула създаде излишно голяма дистанция, както по вертикала, така и по хоризонтала. Публиката беше откъсната от артистичните действия, за разлика от Матера, където участниците бяха, някак си по-сплотени и това усещане носеше допълнително енергия и емоция.

- Каква е ролята на артистичния директор в подобни събития?

Според мен не е оправдано да се преувеличава ролята на артистичния директор. В крайна сметка програмата е едно отражение на възможности, контакти, потенциал. Ролята на артистичния директор прилича донякъде на разказвача на приказки: да свърже в едно интригуващо цяло пъзела от истории, артефакти и специално подготвени събития.

- Имаше ли някакво сондиране на мнения, събиране на идеи покрай "Пловдив 2019", заедно ли беше гилдията в това национално значимо събитие? Италия подкрепи и застана зад своята Матера, вас допуснаха ли ви?

В известна степен лично съм бил ангажиран в подготовката на Варна. Още в далечната 1993 година, в качеството си на Директор на Дирекция "Култура" в общинската администрация, депозирах предварително намерение за включването на Варна в инициативата. В отговор тогавашият Председател на Делегацията на ЕС в България Томас О’Съливан изпрати любезно писмо, в което предлагаше Варна да бъде домакин на Европейски месец на културата - нещо като сателитна столица на културата. Тази инициатива продължи до 2002 г. За съжаление, нажежените политически страсти в града по онова време ни възпряха да се ангажираме и да отговорим на отправеното предложение. Ако се бяхме впуснали в подобна авантюра вероятно не Пловдив през 1999, а Варна щеше да бъде домакин на Европейски месец на културата още през 1995 или 1996 година. Сега, от дистанцията на времето преценявам, че в крайна сметка, сме постъпили правилно. Спомняме си колко непредвидени трусове преживя обществото ни през онзи период... През 2007-2010 година осъществих няколко изследвания по темата Варна - кандидат за ЕСК. Особено ценя помощта на проф. Александър Кьосев, тогава ръководител на катедра "Културология" в Софийския университет. Той изпрати студенти, които стажуваха при мен и с тях започнахме систематизирането на информация за историята на ЕСК. Така се стигна и до книгата "Европейски столици на културата", посветена на 25-годишнината от началото на инициативата. За съжаление, към това, което направихме, се подходи твърде конюнктурно. И досега Варна няма своя стратегия за култура. Пловив има стратегия от 2014 г., но липсва наблюдение, данни и доклади с анализи за нейното изпълнение... Уви, продължаваме да възприемаме тези документи като декорация, ненужен атрибут, нещо, което никой не чете и не проверява как се изпълнява.

- Какво щеше да предложи Варна като европейска столица на културата? Нека припомня, че твоят град е с голяма липса - няма хуманитарен факултет, най-близкият е в Шумен, но пък имате опит в организиране на популярни международни фестивали?

Варна едва ли щеше да предложи нещо по-различно. Мисля, че сегашната Европейска столица на културата е своеобразно отражение на отношението и действията в тази сфера на страната ни като цяло. Който и да беше избраният град - разликата нямаше да е твърде голяма. Що се отнася до университетите, Пловдив е в по-добра позиция. Тук има широкопрофилен университет, също академия по изкуствата. Има и по-нови висши училища. Във Варна академичната общност е сепарирана в многобройни тяснопрофилни области. Това не означава, че липсва качество, в обучението по морски професии например, но не е достатъчно за специалисти в науките за обществото и човека, които оформят и по-различно гражданско съзнание и спектър на отговорности. Близостта на Пловдив до столицата е сериозно предимство, което гарантира и по-широк отзвук. При всички случаи Пловдив е обречен да генерира дългосрочни ползи от домакинството си на ЕСК. Въпросът е как те ще бъдат използвани.

- Математиката и логиката или философията и изкуството са по-важни за теб?

Всичко е важно. Въпросът е да се отнасяме с професионална вещина, търпение и отговорност към всяко действие, с което се ангажираме.

© Дияна Боева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.01.2019, № 1 (230)