Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НИКОГА РУМЪНСКОТО ОБЩЕСТВО НЕ Е БИЛО КРИТИКУВААНО ОТ ЕДИН НЕХРАНИМАЙКО
За романа "Дефект" на румънския автор Флорин Иримия

Дияна Боева

web

Флорин Иримия - ДефектОтдавна не бях чела толкова болен, саркастичен и поетичен роман. Както отбелязва и румънската критика, никой досега не си е позволявал така крайно да диагностицира румънските съвременни проблеми чрез образа на един отявлен нехранимайко, който е движен уж от своя план в живота, който така и не открива. А и не желае да открие.

Сякаш изобщо няма значение за какво се разказва в романа "Дефект" на Флорин Иримия. Възмущението от действителността, която наводнява и превръща днешния човек (визирам румънец) в безпризорен хамстер, е голямо. Има нещо "оголено" в тази книга, до кокал. Цялата тази крайност се смекчава чрез едно наглед незабележимо нещо: текстурата на текста. Не става дума за несъществуващата плавност на повествованието, а за играта с различните регистри и начина, по който функционират комплектувани и на мястото си. Бъркотията в главата на героя Едуард води до подреден и скопчен разказ, който, ако човек се опита да размести, ще открие, че става дума за изключително добре подреден и мислен текст.

Завиждам на румънците за този автор. Начинът, по който Флорин се впуска в действителността, не е на показ, т.е. не чрез шаблони или чрез "прегръдки" и компромиси с днешното, не и чрез химерични бягства в историчността. По-скоро е чрез онази фикция, която се стреми да отгледа не кротко и неугледно "дете", а диво и необуздано, за да служи за назидание. Играта с реалностите в "Дефект" заплита и отплита сюжета. Фикционалните дневници на някои от героите носят не толкова личен момент, колкото са част именно от тази игра на живот. Действието се развива на три континента, разказвачите сменят местата си, учители емигрират от бедност, семейства се разпадат, дете се ражда, без да бъде обичано, приятели се лъжат, майка умира като слугиня в Италия, проститутки преиграват, директор забогатява чрез осиновяване на деца в чужбина, лекари не желаят да докосват раково болни... В цялата тази болезнена гама Румъния присъства като властна и отдалечена фигура. Този хъшлашки модел на изобличение и желание на нехранимайкото Едуард да си прави каквото си иска е свежа струя непукизъм в литературното съвремие. Едуард минава през всичко учудващо безучастно. Флорин Иримия е писател, който не се стреми да балансира, да разбере или да очовечи героите си (тръпки ме побиват като видя някой да ме възпитава или назидава чрез книгите си). Не, той иска да стигне до онзи край, който гласи, че Румъния отказва да търпи корумпирани политици и ченгета от репресивния апарат на комунизма във властта, че интелектуалният елит е първият, който се противопоставя и отрича зависимостите и продажбата на държавата им.

В разговор с мен, писателят споделя: "Разбира се, интелектуалният елит на страната отдавна си бе дал сметка (ако не си е давал сметка винаги) каква катастрофа е представлявал комунизмът за Румъния, комунизмът бе и заклеймен като такъв официално в Парламента от 2006 г., но обикновеният човек, неосведоменият и прехвърлил вече определена възраст, не знам доколко съзнава или иска да осъзнае това. В Румъния съществува центробежна сила, желаеща промяната, която гледа в бъдещето и желае родината ни да бъде модернизирана в ускорен ритъм, това предполага по-добро и по-решително интегриране на страната ни в Европейския съюз, но съществува, вярвам, също толкова силна и обратна по посока сила, която желае нещата да се върнат към предишния модел, когато правителствата не бяха държани отговорни за действията и делата им, и правосъдието бе само фасада, и тази сила се основава, как иначе, върху невежеството на бедните, необразованите и неинформираните, на които е достатъчно да им се обещае по-голяма пенсия, за да дадат вота си на индивиди, лишени от скрупули, от компетентност и честност, които нямат друга цел освен собственото си облагодетелстване".

Зад постмодерната дисекция на съвременното румънско общество в романа "Дефект" стои болката по загубената човечност и непримиримостта, че животът отминава, но е трябвало да се случи по-иначе и по-добре за поколението след революцията в Румъния през 1989.

Образованието е представено като магнит за използвачи със завършен факултет, Секуритате пък предлага израстване, дълъг е списъкът с недостатъците на румънеца, а критичният дъх завладява читателя, който се замисля за своята действителност, за общата ни действителност с една съседна държава, която не пропуска случай да покаже своята будност и желание да свали маските на обществената незрялост и лъжа. Флорин Иримия се отказва от всякакви оптимистични теории за страната, в която живее. И в това прозира дълбоката му вяра на писател, че литературата е начин светът да бъде по-култивиран, ако не днес, то утре или когато, това няма значение. Важно е, че ще се случи: думите са пробудени, текстът е истински, а човекът в романа е смачкан и дефектен. Но пък такава е и реалността, днешната, но не и тази, която ще бъде.

Никъде в романа Румъния не присъства като конкретни топоси: няма имена на булеварди, няма улици, това води до определени дистопични характеристики, но въпреки това страната е назована многократно. В съня на героя Лорин, майка му е старица, дори двамата са остарели. Пробуждането от този сън е зловещо. В романа се откриват и личностни въпроси: какво да правим със своите и чуждите дефекти, да ги приемаме, или да не ги забелязваме?

Нивата на разбиране в "Дефект" задават неговото пълнокръвие.

И сърдечността на писателя Флорин Иримия, роден в Яш, градът на меката и красива есен.

 


Флорин Иримия. Дефект. Прев. Христо Боев. София: Ерго, 2017.

 

 

© Дияна Боева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.03.2018, № 3 (220)