Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕМФИЕ

Дияна Боева

web

Аз съм циганин - и съм на петдесет и седем години. Живея заради Емфие - усещам въздуха като коприна, заради нея. Сутрин я чакам на пейката да премине. Тя е само на седемнадесет. При нас, циганите, това е пределна възраст за женитба. Емфие вече трябва да ражда деца. Тази мисъл ме влудява - въздухът започва да реже като коприна, размотава се на копринени конци. Тези конци се забиват в мен. Боли, ама много боли - конците са сякаш озъбени животни, които впиват зъби в старото ми вече тяло. Остри копринени зъби...

Емфие преминава. Гладката й кожа ухае на овощна градина. На плод. На много плодове, разстлани върху мрежеста коприна-паяжина, която сменя цветовете си.

Попадам отново на мястото. На онова място, от което преминах в отвъдното... Приповдигнах булото на забраната и хвърлих прах върху Емфие. Завинаги сложих край на догадките. Копринените конци се разнищиха - отново станаха на плат - скъсаха се, вързах възли по тях, откраднах ги от старата циганка шивачка. Срязах ги на малки лентички - изрязох тригълници от копринените конци, после квадрати. Нарисувах земята. Озъбено коприната ме гледаше - крадях нещо, което беше по право нейно - конците й. И накрая почувствах, че всичко отмина - потънах в коприната като в памук. Скочих от мястото си. Само Емфие можеше да превърне конците в коприна. Старата шивачка отдавна е умряла. Докоснах ръката на Емфие. Тя не се съпротиви и уши най-красивата копринена завивка. Забоде очи в мен и не пожелах да избягам. Коприната е гладка и мека - като жената на циганина.

 

 

© Дияна Боева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2003, № 7 (44)

Текстът печели второ място на конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet 2003.