ЖЕНАТА КАТО ПРОВОКАЦИЯ НА ДУХА

Димитър Атанасов

web

"Самодивски огньове" на Венета Арахангелова* включва около 80 поетични творби, обединени в шест цикъла: "Небесни гердани", "Харамийска невеста", "Завещано", "Неспокойни врати", "Ъглов камък" и "Рисковано доверие". Впечатляващ обем във време, когато се издават поетични книги с по петнайсетина стихотворения, най-често с по една-две думи на ред. Тук може да се види и прочете (и почувства!) не само тъй популярния напоследък vers libre, но и все по-рядко срещания, по-скоро избягван от много пишещи класически стих. А класическият стих тутакси показва е ли или не е поет въпросният автор.

При Венета Арахангелова подобни въпроси са излишни, тъй като веднага става ясно, че говорим за много повече от елементарна поетическа грамотност.

Съдържанието, пощадено откъм стари, вече публикувани стихове спокойно може да бъде разделено в две отделни издания, ако не беше изрично заявеното желание на авторката да им намери общо звучене във вече споменатите шест цикъла. От първи прочит всеки изкушен читател може да се убеди и прецени, че две/трети от стихотворенията са много добри, а четири от циклите - много силни. Нещо повече - "Небесни гердани", "Харамийска невеста" и "Рисковано доверие" звучат като самостоятелни, впечатляващи книги. И нищо чудно да ги видим включени в едно по-прецизно издание с избрано - твърде ранен засега, но очевидно предстоящ творчески акт за поетесата.

Едно от главните достойнства на "огньовете" са интуитивните интерпретации в тематично отношение. Много от изведените образи и метафори са въздигнати до символи от обществено-социалната действителност. За подобно възприемане предразполага избраната от авторката художествена система на книгата, както и нейните вътрешни елементи и съотношения. Надмогнати са обикновените, визуални и опростенчески отражения на света, ограничени от разума и чувствата. Умело използвайки подсъзнателните представи, авторката стига много по-далече и слиза много надълбоко, за да извиси в следващия момент своя лирически герой/героиня, доставяйки духовна наслада на читателя. В нейната философия намират ритуално въздействие образите на основните съграждащи сили на материалния свят - Огънят закрилник, живително хладните ласки на Водата (реката), майчинската нежност на Земята, любовта и свободата в стихията на Въздуха (вятъра). Съотнесени и разработени в един съвременен контекст, с интуитивното присъствие на жената не само като еманация на материята, а и като провокация на духа - ето къде трябва да се търсят изворите или стойностните източници на поетическото въображение у авторката. Тези рефлексии отпращат към творчеството на големите български поетеси Багряна и Габе, очевидно оказали не само силно, а и благотворно влияние върху развитието и израстването на Венета. Не случайно Духа на националното, Духа на мястото, на патриотичното е втъкан в повечето от нейните стихове, а градусът на чувствата и емоцията се предава в трептенето на въздуха между нея и читателя - белег не толкова за поетическо майсторство, колкото за извисеност.

© Димитър Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.06.2005, № 6 (67)